от Отец Кънчо Кабадийски

Традиционно всяка учебна година в град Ловеч започва с архиерейска молитва и благословение. И днес Високопреосвещеният Ловчански митрополит Гавриил даде начало на новата учебна година с молитва към Бога. В двора на най-голямото и едно от най-старите ловешки училища ГЧЕ „Екзарх Йосиф I" владиката се обърна към учителите, учениците и гостите на училището с думи на архипастирска грижа и наставление за започващото ново начало на обучение и усъвършенстване свързано с трепет и надежда. Той каза също, че ще разкаже нещо, което няма да намерят в учебниците и даде един пример от юношеството на великия светия Нектарий Егински.

Св. Нектарий много искал да учи но родителите му били толкова бедни, че неможели да си позволят да му купят дори тетрадка, тогава юношата решил, че ще замине в Цариград за да работи, учи и помага материално на бедните си родители. Светията се трудил честно и неуморно, но чорбаджията на когото работил бил голям скъперник и му плащал за денонощния труд едва колкото да не умре от глад, тогава той имайки чиста и гореща вяра написал едно писмо, което адресирал до Господ Иисус Христос на небесата, в което молил Господ да му прати пари за да си купи дрехи и обувки, защото нямал с какво да се облече и тръгнал да го носи към пощата. По пътя го срещнал съседа му и му предложил той да занесе писмото, защото тъкмо отивал натам. Св. Нектарий дал писмото и се прибрал, а по пътя съседа видял странния адрес, отворил писмото и го прочел, изпитал съжаление към момчето и решил да му подхвърли пари все едно Господ му ги праща. В последствие това бедно дете става един от най-учените и образовани гръцки архиереи. С много труд, молитва, воля и постоянство той успял да постигне и съчетае в себе си и върха на науката и върха на духовния живот. Митрополит Гавриил пожела на учащите с Божието благословение да се стремят да постигнат именно тези върхове за свое душеспасение, за радост и утеха на родителите, за полза на Църквата и Отечеството.

от Отец Кънчо Кабадийски

На големия Господски празник Въздвижение на светия Кръст Господен Високопреосвещеният Ловчански митрополит Гавриил отслужи Света Литургия в новия Катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ , съслужително с него участва ставроф. ик. Любомир Казашки. Светата служба бе огласяна от църковният хор към катедралата с диригент Димитрина Дренска.
В края на утренята при пеенето на „Святий Боже“ бе извършено богослужебното последование за изнасянето на святия Кръст, след това започна Литургията и всички молитвено се потопиха в духовната наслада на това превелико тайнство.
В проповедта си към богомолния народ владиката припомни чудото с небесното явяване на Св. Кръст Господен на св. Константин Велики и как с помощта на Кръстния знак той победил своя многочислен враг. Митрополит Гавриил  призова да следваме примера на св. цар Константин,  който след това цял живот следвал Христовия кръст в живота си.

от Пътят на отците

Тъй като на "Седмицата на Православната книга" по обективни причини нямаше представител на Ловчанска Епархия, за да представи достойно новите книги на нейното издателство, тук публикуваме резюме на изданията, които бяха включени в програмата на събитието във Варна:

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

Денят след светлия празник на светото Рождество Богородично нашата Православна църква е определила за богослужебна прослава на светите праведни богоотци Йоаким и Анна, родителите на св. Богородица. По този повод Ловчанският митрополит Гавриил отслужи Света Литургия в храма на близкия до Ловеч, новостроящ се манастир посветен на Рождество Богородично.

В края на Второто българско царство около Ловеч е имало множество манастири, в които се е извършвала широка църковно просветна дейност, най-развитият от тях, с най-богата преписваческа дейност бил манастира разположен в землището на село Сливек и носещ името „Рождество Богородично". Смята се, че след разоряването му от турците някъде около 1600 година, монасите оцелели след погрома са дали началото на Троянската св. обител.

По покана на Високопреосвещеният Ловчанският митрополит Гавриил за службата пристигна игумена на Троянския манастир Преподобния Велички епископ Сионий. Митрополит Гавриил оглави Светата Литургия, а в съслужение с архиерейте участваха ставроф. ик. Кънчо Кабадийски и ставрофорен ик. Вениамин Павлов, който с благословението на митрополит Гавриил възстановява манастира.

Много народ днес бе тук за да се черкува в тази древна обител, в която духът на история и святост бе осезаемо доловим. Свидетелство за силното вътрешно преживяване на вярващите бе импровизирания хор, който постепенно се увеличаваше по време на службата и напомняше на апостолските времена, когато целия богомолен народ е отговарял на свещеника.

В края на службата митрополит Гавриил каза, че този манастир въпреки, че е построен от няколко години и продължава да се строи и сега, всъщност е древен. Това място пази спомена за хората, които са живели тук, за тези които са служили тук и сега ние днес продължаваме тази духовна приемственост. Владиката говори и върху житието на светите богоотци Йоаким и Анна и направи нравствено стойностен паралел между техния свят живот и проблемите на съвременните хора, които трудно устояват и на най-леките трудности в съвместния семеен живот.

от Пътят на отците

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

Днес е вторият най-велик празник на Света Богородица. Първият е Успение Богородично, защото това е денят, когато, Тя се разлъчва от тоя свят и достига най-висока степен на духовност и общуване с Бога. На днешния ден Тя се е родила.

Господ знае бъдещето и знае какви хора ще се родят. Но не Божието предзнание определя техния път. Казват Светите отци, че един човек се движи по един път, след това пътят ще се разклони наляво или надясно. Господ знае, че човек ще поеме например надясно, но не защото Господ знае, а защото самият човек така ще пожелае. Това е тайна Божия, Господ знае бъдещето, но то е такова, каквото ние сме избрали да бъде. Той ни съдейства в добрите мисли и дела или ни пречи в лошите желания, които имаме, с което пак ни съдейства, за да ни обърне на път на покаяние.

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

За да отслужи св. Литургия във Врачешкия манастир „Св. 40 мъченици", където се съхранява чудотворна икона на Пресвета Богородица, Ловчанският митрополит Гавриил потегли днес рано сутринта от престолния на епархията град Ловеч.

В двора на Врачешкия девически манастир „Св. 40 мъченици" цари оживление. Камбаните на храма празнично бият и духовници, монахини и поклонници посрещат Ловчанския митрополит Гавриил, дошъл в манастира, за да оглави службата по случай Честното рождество на Божията Майка.

Започна и чинът на Светата Литургия и всички в храма се потопиха в духовната услада от молитвеното общение с Бога в богослужението.

Гласове от хоровете от двата клироса се редуваха да отговарят на ектениите на служещите. Песнопения и молитва звучаха в сърцата на вярващите.

След службата владиката говори за естеството на днешния празник и подчерта особеното значение за всеки един християнин да е твърд във вярата и да не се поддава, когато дойдат изпитанията, защото само живата вяра във Бога може да спаси човек.

След Литургията бе отслужен водосвет в двора на манастира. Веднага след това започна лития до аязмото, скрито във височините обкръжили манастира. Тук Пресвета Богородица преди повече от 100 години се явила на игуменката на девическата обител и й съобщила, че това е нейн Богородичен извор, от който ще лекува и помага на страдащите.

от Предание БГ

 В периода от 26 до 30 август т.г. по решение на Светия Синод на БПЦ Негово Високопреосвещенство Ловчански Митрополит Гавриил, придружен от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен свещеноиконом Любомир Казашки,  бе на посещение в Украйна, Полтавска епархия на Украинската Православна Църква - Московска патриаршия. Визитата имаше за цел запознаване на място с хода на строителните работи на двупрестолен храм в село Мала Перещепина, Полтавска област, посветен на Покров Богородичен и небесният закрилник на българския народ свети Йоан Рилски. В Полтава гостите от България бяха посрещнати от Негово Високопреосвещенство Полтавския и Миргородски митрополит Филип.

Прочети още
от Предание БГ

Разрушената на 11.09.2001 г. в Ню Йорк гръцка православна църква най-сетне се възстановява на мястото, където се издигаше Световният търговски център.

Прочети още
от Предание БГ

Още едно св. Кръщение се случи наскоро на бреговете на река Халиакмон, най-дългата река на територията на Гърция (дължината ѝ е 185 мили или приблизително 300 км), съобщава Romfea.

Прочети още
от Предание БГ

Отец Георги Максимов, свещеник от Москва, който често извършва мисионерски пътувания из Азия, публикува на своята Фейсбук страница разказа на една жена от Виетнам, която приема Православието след като Божията майка ѝ се явява.

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

По случай 140 години от освобождението на Ловеч от турско робство в храм „Св. Троица" Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида и благодарствен молебен. С владиката съслужи част от градското духовенство, а в храма заедно с вярващия народ молитвено присъстваха кмета на Ловеч г-жа Корнелия Маринова, областният управител г-н Георги Терзийски, Извънредния и Пълномощен посланик на Руската Федерация в Република България Анатолий Макаров, депутати, общественици, представители на делегациите от побратимените на Ловеч градове в Русия Резан и Лотошино.

След службите в храма заупокойна молитва прочете митрополит Гавриил на гроба, на избитите от турците жители на Ловеч, намиращ се в храмовия двор, на това място са погребани повече от 200 невинно избити ловчалии в това число жени и деца. Погребаните тук са само малка част от близо 2500-те човека намерили смъртта си по време на освобождението на града от турците.

След това цветя на признателност бяха поднесени на паметниците от братската могила, намираща се на хълма Стратеш, на Белия и Черния паметник.

Акцент на възпоменанието бе тържеството проведено на Белия паметник, тук Ловчанският митрополит Гавриил произнесе слово, текста на което публикуваме по-долу.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ЛОВЕЧ – 22 АВГУСТ

Столицата на древната Ловчанска епархия - гр. Ловеч - е сред последните български крепости, паднали под турска власт. Оттук нататък само пламъкът на вярата е този, който не може да бъде угасен от жестокостите на поробителя и запазва българския народ през тъмнината на петте века робство.

Православната християнска вяра дава сили на народа ни да устои на насилията, гоненията и жестокосттите на поробителя и да запази българщината. Още през 1839 г. тук започва борбата за независима българска църква. Сред ловчанските владици изпъква особено името на митрополит Йосиф, бъдещият български екзарх.

Неслучайно градът е избран за революционна столица от йеродякон Игнатий – Васил Левски. Именно на основата на изградената от него комитетска мрежа се разгарят пламъците на на Априлското и Новоселското въстания, които биват потушени с особена жестокост от османлиите. И днес, когато четем житията на светите Новоселски и Баташки мъченици, няма как да не потръпнем от особената жестокост и свирепост на поробителя. Цивилизованият свят също е бил потресен от издевателствата над християните.

Героизмът и саможертвата на възстаницитие и жестокото потушаване най-силно са отекнали в братска православна Русия. На 24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. Руската армия, с помощта и на Българското опълчение, чрез прояви на масов героизъм и саможертва, освобождава България. Създава се Третата българска държава.

С особен драматизъм се отличава освобождението на Ловеч. Първото превземане на града се случва на 5-ти юли, когато сформираният в Севлиево Сборен отряд, след сражения до селата Петко Славейково и Горно Павликене и хълма Стратеш превзема Ловеч. Освободителите са посрещнати с неописуема радост от ловчанлии, с много цветя и дарове. Местните първенци излизат да посрещнат руските войни, жените се кръстят и плачат от радост. Трима свещеници отслужват благодарствен молебен на Табашкия площад.

На 15 юли, въпреки съпротивата на малочислените руски сили и местното население, градът е повторно превзет от турците, като вследствие безчинствата на османската войска биват избити над 2500 жители на Ловеч, сред които много жени, деца и старци. Заедно с това градът е опустошен, много от сградите му са изгорени. С героичната си съпротива се прославя също и ловчанлията Цачо Шишков, който укрепен в къщата си, заедно със съседа му Васил Колев оказват решителен отпор и задържат с точна стрелба маневрената черкезка конница. Домът му е атакуван и изгорен от турската пехота. Съпротивата е продължена от съседната къща. След двучасова ожесточена престрелка Цачо Шишков и Васил Колев са тежко ранени, заловени и полуживи изгорени в подпалената сграда. Със саможертвата си дават възможност на мнозина свои съграждани да преминат Покрития мост и избягат към град Севлиево.

Поради стратегическото си местоположение решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка. Контролират шосето София - Плевен и през Ловеч получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие. Генерал-майор Михаил Скобелев предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Лично разработва план за превземането на града. Генерал-майор княз Александър Имеретински, командир на II-а пехотна дивизия, утвърждава плана без изменения. Създава се Специален отряд под командването на генерал-майор Скобелев

На 20 август са атакувани подстъпите към Ловеч. На 22 август руските части са разделени на две колони. Командири са генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски. Атакуват турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе" и на „Стратеш". След обяд преминават на западния бряг на р. Осъм и щурмуват главния неприятелски редут при м. „Червен бряг". След ожесточен бой, турската войска се разбягва. След тежки тридневни сражения и много жертви от двете страни на 22 август гр. Ловеч окончателно получава своята свобода. Голяма помощ на руските войни оказват малките чети, сформирани от местното родолюбиво население, сред които е и тази на стария войвода Ильо Марков.

Докато при първото превземане на Ловеч не се дава нито една жертва от страна на освободителите, при повторното освобождение на града живота си дават около 1700 руски офицери и войници. Признателността си към руските освободители ловешките граждани изразяват още при освобождението на града с построяване паметниците, посветени на това велико събитие, които паметници свидно градът пази и до ден днешен

Помнейки тези драматични събития, нека днес сведем главите си и почетем паметта на загиналите за свободата на града, като си припомним и думите на ген. Скобелев: „Дано пролятата на 22 август кръв послужи като залог за сигурното развитие на независимостта и силата на толкова скъпата за руското сърце България".

Бог да прости всички загинали за свободата на България и Ловеч. Вечна да бъде тяхната памет.

Бог да пази Ловеч и България!

от Предание БГ

Hellas News публикува следния материал, в който става въпрос за иконата на св. Нектарий Егински на остров Родос, Гърция, която „кърви“, особено по ръцете, като това се случва в продължение на много месеци, което привлича множество хора от целия остров да се поклонят и да вземат участие в тази чудодейна благодат.

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

По покана на Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и на Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий игумен на Троянската света обител днес Ловчанският митрополит Гавриил оглави Светата Литургия в манастира по случай богослужебната прослава на преподобния наш отец св. Иоан Рилски чудотворец – духовния покровител на всички българи.

Прочети още
от Отец Кънчо Кабадийски

Преди десет години в град Ботевград бе построен и осветен нов храм посветен на Пресвета Богородица и носещ името „Успение Богородично".

По случай храмовия празник на този ботевградски храм, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил пристигна днес в града, тук той отслужи Света Литургия. В съслужение с владиката участваха ставроф. ик. Кънчо Кабадийски, ставроф. ик. Алекси Александров и свещеноик. Йоан Петров. Светата служба бе огласяна от прекрасния хор на храма, който е носител на множество национални и международни награди.

За пръв път митрополит Гавриил донесе за поклонение тук две светини – малка плащеница на св. Богородица, подарена на владиката от игуменката на манастира, посветен на св. Мария Магдалина в Йерусалим близо да Гетсимания, където е била погребана св. Богородица, и парченце от дървото, върху което е намерена иконата на св. Богородица наречена Лесненска. Историята на тази светиня накратко е следната. През 1683 година в Източна Полша, в гората близо до село Лесна овчарче вижда върху една круша сияеща икона на Божията майка. От тази икона във времето са станали много чудеса, иконата продължава да чудотвори и днес. В момента тя се намира в православен женски манастир във Франция. Парченцето дърво, което днес митрополит Гавриил донесе за поклонение, е именно от тази круша, върху която е намерена иконата. То е подарено на владиката от неговата духовна старица схиигумения Мария Дохторова.

В края на Светата Литургия митрополит Гавриил награди с офикия „ставрофорен свещеноиконом" отец Алекси Александров, а с офикия „свещеноиконом" отец Йоан Петров за тяхната вярна на Православието дългогодишна служба.

На всички миряни владиката преподаде своето благословение и на всички подари иконки с лика на Пресвета Богородица.

от Пътят на отците

Ловчанска света митрополия стартира нова инициатива в своята издателска дейност под надслов "За децата на България", включваща издаването на православна детска литература. Новото направление в просветната мисия на епархията ще бъде съсредоточено предимно върху издаването на житията на бълграски и съвременни светии във форма, адаптирана за детската аудитория. Първият плод на това начинание е "Житие на света преподобна Петка-Параскева", което от днес е вече на българския книжен пазар.

Прочети още