Шифърът в църквата на Калоян вече е разчетен

от vbfczAmivepelmDA

Туристи пътуват хиляди километри, за да видят уникален кроптографски надпис в една от най-свещените за България църкви "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново. Шифърът, който доскоро беше неразгадан вече, е прочетен от български учени.

Загадката е свързана с втория стенописен слой и малък надпис на старобългарски и гръцки език, посветен на Пресвета Богородица. Най-големият специалист по византийска епиграфика в Института по изкуствознание към БАН доц. Емануил Мутафов, историкът проф. Иван Тютюнджиев и д-р Пламен Събев от отдел "Християнско изкуство" на Регионалния исторически музей във Велико Търново са работили над загадката няколко години, преди да успеят да разшифроват надписа и да докажат неговата автентичност. След като разгадават символите те успяват да разчетат името на митрополита, поръчал и платил изписването на най-известната църква в Търново. Това е митрополит Игнатий, живял до 1464 г. и смятан за първия документално установен архиерей на търновската църква, който принадлежи към епископата на Константинополската патриаршия. Заема Търновската митрополия преди 1435 г.

Шифърът може да бъде оприличен на арабски йероглифи,но се оказва, че в него са използвани гръцки думи. Терминът за този криптографски надпис е гръцки - монокондилия, което означава писане с перото, без да се вдига от листа. Думите, след като са разчетени, разкриват плетеница, в която пише: "Митрополитис Игнатиос Тирнову". Приснодева Мария. Митрополит Игнатий Търновски".

Храмът с тайнствения надпис "Св. Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221-1237 г.), съпруга на цар Иван Асен II.

В архитектурно отношение храмът е преходен между т.нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква. От запад и юг тя е обхваната от галерия, завършваща в източния си край със скевофилакий. По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медальони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф. 

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV в. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци - св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописна сцената "Христос в гроба", в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния. 

От първия регистър върху южната стена е запазена композицията "Дейсис", изображения на теолози и отшелници - Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете отделящи наоса от притвора са представени изображенията на най-почитания български светец Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и св. Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род - Древо Йесеево и медальонни с изображения на светците Борис и Глеб.

На западната стена над образите на св. Йосиф песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената "Успение на Св. Богородица". В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680-681 г. Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI в. Върху северната и стена могат да бъдат видени части от стенописен календар за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.