Внимание секта: агитационни материали на Независимата баптистка църква пълнят пощенските кутии в Ловеч

от Отец Любомир Казашки

Съвсем наскоро над цял Ловеч се изсипа огромно количество, но не проливен дъжд или градушка, а протестантска литература във вид на кратка брошура и листовка към нея, които напълниха пощенските кутии на почти всички домове в града. Разгръщайки страниците на така натрапчиво пъхнатите в ръцете ни книжлета, разбираме, че става дума за поредните ловци на души, от типа на онези, които не веднъж сте срещали по улиците – спретнати, с бели ризки, черни вратовръзки, ранички на гърба и прекалено бодри усмивки, чиято изкуствена ведрост смущава и те кара да се чувстваш в опасност. Те се определят като вестители, емисари, войни, свидетели, пазители – една цяла армия, изпълзяла от отвъд океана, за да превземат вашия свят, вашия дом, вашата душа; дошли в Православна България, за да евангелизират един народ, който е бил евангелизиран още преди 1150 г. и то не от когото и да било, а от великите ученици на великите славянобългарски първоучители и просветители светите братя Кирил и Методий.

В конкретния случай става дума за така наречената Независима Баптистка Църква на някой Николас Малучи. Кратко проучване в Интернет ни отведе към сайта на Национален седмичник „Десант", където се дават следните сведения:

„Докато Ник и жена му дърпат конците от София, мъж с името Дейвид Малучи е регистрирал във Варна Независима баптистка църква. Той пък от своя страна е в тясна връзка с Библейска баптистка църква на някой си Пол Оуенс (също натурализиран „българин") и още един постоянно пребиваващ в страната ни пастор Ралф Морис Чийтууд, който представлява Новозаветна баптистка църква в България. Интересно е името Чийтууд. Ралф Морис и Сандра Джанет Чийтууд са регистрирали у нас фондация „Ар Ем Си", която по странно стечение на обстоятелствата се явява издател на агитационните материали, разпространявани от независимия баптист Ник Малучи.
И ако за читателя е трудно да се ориентира в ситуацията, можем само да добавим, че всички тези организации заедно с още две баптистки църкви - "Надежда" на Уелч Матю Мартин и "Добра надежда" на Корнилиъс Франк Алън, се помещават на един и същ адрес в София, на бул. „Евлогий Георгиев" 111. Пак там е адресната регистрация на общо 8 първосвещеници на различни евангелистки секти.
Колкото и да звучи невероятно, цялата тази стройно изградена мрежа от разнообразни църкви здраво усвоява средства по различни програми на Европейския съюз. Едни от донорите на разните малучита например, макар и индиректно, са Оперативна програма „Административен капацитет" и Европейския социален фонд."

Но да се спрем конкретно на материалите, с които осъмнаха ловчалии в пощенските си кутии. Листовката с въпросите и отговорите е озаглавена 8 истини от Православната Библия, които трябва да знаете преди да умрете. Прави впечатление на първо място тънката хитрост на съставителите – очевидно те, бидейки специалисти в своята област, много добре осъзнават, че българският народ е преди всичко народ православен и че на Православната Църква възлага най-голямо доверие от всички институции в тази държава. Именно за това, тези емисари, макар и да нямат нищо общо с Православната църква, безсрамно си позволяват да боравят с определението православен, за да привлекат вниманието на българина и да намалят първоначалния страх, който човек инстинктивно изпитва при досега си с подобни „просветителски" материали.
На второ място, защо е този зловещ изказ: преди да умрете? Че ние българите сме на изчезване, на изчезване сме, но тук се създава усещането за една неминуема непосредствена близост на края.
По-нататък от въпросите и отговорите в листовката и от послеслова към брошурата ни лъхва типичното протестантско учение с баптистки привкус. Това е една религиозна организация, която:

- разглежда отношенията между Бог и човек в един силно юридически план, типичен за протестантството и наследен от католицизма.
- проповядва доктрината „Sola Scriptura" или „Само Писанието", на която ще отделим повече внимание след малко.
- отрича нуждата от кръщение на деца.
- в същността си, съдейки по въпросната брошура, отричат и нуждата въобще от кръщение.
- не почита Божията Майка и светците.
- отхвърля Тайнствата на Църквата и макар да имат причастие и кръщение, то е само един външен ритуал-напомняне за евангелските събития.
- не почита иконите.
- не признава мощите на светците.
- не палят свещи.
- всички се считат за светии, изповядват идеята за едно всеобщо свещенство.
- изповядват принципа, че човек се спасява само с вяра – делата не са толкова нужни.
- и казано на кратко, проповядва един деформиран образ на християнството и на християнски духовен живот.

Нямаме време да се спрем върху всички аспекти на дейността и учението на тази организация, но нека да обърнем внимание на два основни момента.

1. Ако внимателно прочетете послеслова към въпросната брошура, както и въпросите и отговорите на листовката, оставате с впечатлението, че отношенията между Бог и човек са регламентирани в един подчертан юридически дух: или вярваш в Христос и в замяна на това получаваш спасение, или си грешник и разгневеният Бог те праща в ада. С други думи тук отношенията между Бог и човек са уредени в своеобразен договор, от който произтичат права, задължения, сатисфакции, награди или наказания. Ако изпълниш своите клаузи по договора, ще получиш награда, ако ли не – тежко ти и горко. Грехът и добродетелта за протестантите се оказват нещо външно по отношение на тяхната душа, на тяхното вътрешно устроение, на тяхната природа като цяло – грехът и добродетелта се оказват нарушаване или спазване на твоите клаузите по договора.
Казано с прости думи, това е същността на западното християнство като цяло, в това се състои и неговата основна грешка – на запад се проповядва се проповядва една карикатура на християнството, един деформиран вид на Христовото учение, където Бог бива представен като разгневен, оскърбен и чакащ удовлетворение за своята обида. Подобен изкривен образ на християнството няма как да не отблъсне – това е и една от основните причини защо западът вече открито и активно се отрича от своите християнски корени.
Духът и същността на истинското Христово учение, което Светата Православна Църква пази от апостолите на Господа, са съвсем различни. Православието също твърди, че ние хората се раждаме с дълбоко повредена природа. То също ни казва, че човек, живял грешно на този свят, във вечността вечно ще страда. Но това страдание идва и произтича не от Бога и не от формалното нарушение на някакъв своеобразен договор между Бог и човек, а от самия човек, от неговото вътрешно устроение, което той е придобил през живота си. За Православието грехът е преди всичко болест, от която човек трябва да се излекува. Грехът не е нещо външно спрямо нашата природа, а нещо което буквално я разболява, разтлява и разрушава. И именно тази покварена природа във вечността няма да бъде способна да възприема Божията светлина и Божията благодат. Ако за протестантите грешникът след смъртта си иска да бъде в Рая, но Бог не го допуска, то за нас православните – Бог иска грешникът да бъде в Рая, но последният не е способен на това, дори не го желае и сам би избягал от там. Съответно и добродетелта за православния човек не е нещо външно по отношение на него самия, не е външно спазване на Божествените заповеди, а лекарство, което преобразява цялото му същество, привежда в хармония всички сили и способности на неговото естество и личност, вселява в него дълбоко мир, радост и любов, дарявани от Св. Дух.

Така че ако баптистите и въобще протестантите гледат преди всичко на това дали са спазени формалните условие за вечното блаженство, т.е. заслужил ли съм аз своята награда, то ние православните питаме: способни ли сме да бъдем в общение с Бога, способно ли е нашето човешко естество, нашата човешка природа да се наслаждава на богообщението, на близостта на Господа. И вглеждайки се в себе си, православният човек посреща истината в очите – а истината е, че човешкото естество е дълбоко повредено, то се намира в ненормално състояние, заразено от някаква странна и в същото време смъртоносна болест, наречена грях.
Именно тук се корени, това дълбоко, велико смирение, върху което е стъпила Православната вяра и Православната Църква, смирение, върху което тя пребивава и ще пребъде непоклатима до края на човешката история. С други думи, ние православните наричаме нещата с истинските им имена – няма какво да се лъжем, всички сме грешни, всички сме дълбоко повредени, и именно това съзнание подтиква православният човек към подвиг.

Тук стигаме до втория изключително важен момент и краеъгълен камък, върху който е стъпила Православната Църква и който дълбоко ни различава от протестантския дух и учение – подвига, т.е. аскетизма. Православната вяра е дълбока аскетическа – тя вижда проблема и в същото време знае какво е нужно за разрешаването му, нужен е подвиг, активна позиция в борбата с болестта, наречена грях, изразяваща с в разстройството на човешката природа, което на аскетичен език се нарича страсти. Нужна е и свръхестествената помощ на Бога, дарувана в Тайнствата на Църквата, и по-конкретно в Тайнството на Изповедта и Светото Причасите. Съвсем естествено е, ако проблемът е толкова дълбок, то и решението му не може да бъде лесно – то не е сложно, просто е, но не е лесно. И наистина, вековният опит на Църквата, на нейните светии, пък и на нас обикновените християни, ни доказва, че за преодоляването на греха и страстите са нужни много и жестоки усилия, често пъти и много време. Години наред човек може да се бори с даден грях, порочна зависимост и пр. Светец не се става за един ден – както твърдят протестантите, щракваш с пръсти, казваш: „Грешен съм, кая се, вярвам в Христос" и си готов.

И третият основен момент е, че нашата цел е много различна, принципно, в същността си, от това, което проповядват католиците и протестантите – ако при тях целта е блаженството, което трябва да се заслужи, при нас целта е сам Господ, Когото трябва да си възвърнем независимо от цената. Така че, там е принципът на: заслужил – следователно ще получиш, а тук ЛЮБОВТА.

2. Разглежданата баптистка брошура завършва с призива: За да имаш духовно напътствие в новия си християнски живот, потърси подкрепа в Църква, която проповядва Библията. Редно е да запитаме: нима Православната Църква не проповядва Библията. Нима светото Евангелие и апостолските послания, както и откъси от Стария Завет, не се четат на всяко едно богослужение. Нима Давидовите псалми и Евангелските истини и събития не са основата, върху която се е развило цялото православно богослужение и химнография с всичката му красота на богословската мисъл и поетичност на изказа.

Но твърдението в баптистката брошура всъщност отразява една от основните протестантски доктрини: Sola Scripture или Единствено Писанието. И баптистите подобно на всички протестанти твърдят, че разбират Библията непосредствено без помощта на Преданието. Но тук е уместно да запитаме кому от тях Иисус се е явил лице в лице и му е казал как трябва да се разбира Писанието, или къде в Библията има указания как трябва да се разбира тя самата. Та нали своето разбиране за Библията баптистите черпят от проповедите на своя пастор, от книгите, които се продават в баптистките книжарници или които се раздават от техните емисари, както и от брошурите с които пълнят пощенските кутии в Православна България. Следователно, своето разбиране на Библията те го черпят от своята си традиция, от своето предание. Само че това предание не обхваща и не съдържа многовековният опит на Църквата по протежението на повече от 2000 години, а обхваща опита на радикалните протестанти от последните 400 години. Така че логично изниква въпросът, носителите на Православното Предание – лъжци ли са били? Св. Иван Рилски мошеник ли е бил? Или светите братя Кирил и Методий, или свети Патриарх Евтимий, или св. Паисий Хилендарски? Защото всички те до един ни учат и с живота, и с думите си да пазим Православната вяра повече от зеницата на окото си и че без Православието не само няма да има български народ, но и в личностен план няма спасение във вечността. Така че не би ли било крайно безумие, ако пред боговдъхновените думите на такива велики светци, които са били изпълнени с благодатта на Св. Дух и са вършели велики чудеса, ние предпочетем натъкмените разсъждения на някакъв американски пастор, дошъл в разградена България, за да печели последователи.

Равносметката е ясна: поредните войни, но не на Бога, са се вмъкнали в българското общество, за да ни лишат от най-ценното, което имаме, и най-радостното, което преживяваме: няма да ходим повече в храма, няма да почитаме Божията Майка и светиите, както и техните свети изображения – иконите, от които и до ден днешен стават толкова много чудеса и изцеления; няма да почитаме и мощите на светиите, едното докосване до които е способно да излекува човек от всяка душевна и телесна болест; няма да се изповядваме, а ще носим за цял живот товара на греховете и страстите си, ще си го отнесем и във вечността; няма да се причастяваме и никога, нито тук, нито там, ще вкусим от радостта на общението с нашия Господ Иисус Христос; няма да палим свещи, няма да кръщаваме децата си, няма да празнуваме именните си дни – просто ще четем Библията и ще слушаме малучитата да ни тълкуват Писанието.

Но казал е нашият Господ Иисус Христос: „Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата".

свещ. Михаил Ковачев