Спомен за митрополит Филарет по случай 110 години от рождението му

mitropolit-Filaret

Митрополит Филарет е роден на 26 октомври 1903 г. в будното и благочестиво семейство на Панайот и Мария Атанасови със светското име Атанас. Родителите му се преселили от град Омуртаг във Варна в търсене на препитание и по-добри възможности за развитие на децата си. От малък Филарет е възпитаван в християнските добродетели и патриархалните ценности, превърнали се в здрава основа на младата българска нация. Завършва основно и средно образование в родния си град.

През учебната 1923-1924 г. учителства във Варна, след което заминава за София, където през есента на 1924 година се записва в Богословския факултет на Софийския университет. Завършва богословие през 1928 г. и се завръща във Варна. Назначен е от митрополит Симеон за епархийски проповедник на Варненско-Преславската епархия. Усърдната просветителска и проповедническа дейност на младия богослов е оценена от митрополит Симеон, който го насърчава да избере монашеското поприще.
На 30 януари 1932 година е постриган за монах, като приема името Филарет, на следващия ден е ръкоположен за йеродякон, а на 22 юни 1933 година - за йеромонах.
От 1 септември 1933 г. е назначен за протосингел на Неврокопския митрополит Макарий (1915-1934). Всеотдайната работа на младия духовник е причина митрополит Макарий с благословението на Св. Синод да го удостои с архимандритско достойнство на Великден 1934 г.
След кончината на митрополит Макарий през 1934 г. архимандрит Филарет се проявява като взискателен администратор и помощник на временно управляващия Неврокопска епархия Софийски митрополит Стефан. През 1935 духовникът е изпратен на едногодишна специализация по канонично право в Страсбург, Франция. След завръщането си е назначен за протосингел на Софийската митрополия (1 август 1936 г.). На 27 ноември 1938 г. по решение на Св. Синод Филарет е хиротонисан в епископски сан с титлата Знеполски и е назначен за викарий на Софийския митрополит Стефан І. (по-късно и последен български екзарх)
След кончината на Ловчанския митрополит Антим на 21 май 1939 г. в Ловеч е проведен каноничен избор за нов Ловчански митрополит. Избирателите посочват името на епископ Филарет, който на 4 юни с. г. е утвърден от Св. Синод.
„Отивам като Ловчански митрополит в престолния си град Ловеч не да ми послужат, а аз там да служа и да положа дори живота си за спасението на повереното ми от Бога паство..." С тези думи архиереят се обръща към дошлите на гарата в София духовници и миряни, за да го изпратят на новото му назначение.


s-ekzarh-AntimНа 24 юни той е тържествено посрещнат на гарата в Ловеч и на следващия ден в митрополитския център поема управлението на епархията в едни от най-смутните времена от историята на България – Втората световна война и политическите промени след 1944 г. Очакванията на миряните и духовенството в епархията са големи поради факта, че митрополитският престол в Ловеч 22 години остава вдовстващ след смъртта на Екзарх Йосиф I през 1915 г. И той самият чувства тази отговорност и чест, затова в своята реч при избирането му на 4 юни 1939 г. пред Св.синод казва: „Безспорно е, че аз отивам на важна историческа митрополитска катедра. Това добре чувствам и разбирам. Макар и малка по предели, тя е твърде голяма в съдържанието на своята история, и тъй велика в лицето на нейните приснопаметни предстоятели. Светлият образ на приснопаметния и блаженопочивш Ловчански митрополит Негово Блаженство Екзарх Йосиф І е достатъчен, за да ми нашепва всичко потребно, за да отговоря достойно на доверието, с което Ваши Високопреосвещенства, клира и народа на тая епархия ме облякохте."
За кратко митрополитската катедра в Ловеч след Екзарх Йосиф І е поета от Траянополския епископ Антим, който за жалост на своите епархиоти управлява само 2 години и умира на 4 март 1939 г.
Митрополит Филарет започва своето служение в поверената му епархия с опита на добър администратор, със знанията на истински богослов и с отворено сърце за болките и страданията на обикновените християни. Във статия във в. „Стремление" от 10 юни 1939 г. наред с биографичните данни за него четем: „Владее няколко модерни езици - френски, немски и др., сътрудничи в църковни и обществени вестници и списания....Нека отбележим, че Н. В. Ловчанский митрополит Филарет за сега е най-младият български митрополит и първият архиерей възпитаник на нашия Богословски факултет."
Голямо внимание митрополит Филарет отделя на просветната и социалната дейност на Църквата. Във фондовете на Държавен архив – Ловеч са запазени документи на Ловчанска митрополия и църковните настоятелства, както и много обяви от фонда на Община - Ловеч за участие на духовенството начело с митрополит Филарет във всички общински тържества и годишнини, във водосветите за откриването на учебната година в училищата на епархията, за организиране изнасянето на слова и беседи в училищата, подпомагане дейността на Православното християнско братство в изнасянето на сказки в салона на читалището. В няколко десетки документа е проследено откриването и дейността на Детски дневен дом в Ловеч през 1941 г., неговият правилник, възпитатели, такса, храната, която им е давана, сведения за изразходваните средства за отглеждане на 124 деца за трите смени от 15 юли до 15 септември 1941 г.
Загрижен за добрата подготовка на духовниците, той изпраща протосингела на митрополията - архимандрит Тихон - на шестмесечна научна командировка през 1941г. в Берн (Швейцария). През май 1942 г. митрополитът разпорежда откриването на едногодишен „образцов църковно-певчески курс по източно-църковно пение" за нуждите на църквите в Ловчанската епархия. Издейства 15 000 лв. от Св. Синод за подпомагане на пострадалите от наводненията през юли 1939 г. в Троянско. Дарява средства на женското дружество „Благодетел", посещава най-бедните семейства в града, живеещи на ул. „Табашка" и осигурява плат за дрехи на децата. Не са забравени и затворниците, посещавани на празника на мира и любовта – Рождество Христово, и дарени с дрехи и храна. Наред с това митрополит Филарет подарява походна църква на 34 Троянски пехотен полк с всички свещени предмети, необходими за извършване на Света литургия (март 1941 г.). Примерът, който архиереят дава за взаимопомощ и съпричастие, за упорита работа в полза на всички християни, намира последователи сред миряните и духовенството. За кратко време митрополит Филарет си спечелва уважението, почитта и обичта на своите пасоми. Усърдната му работа е оценена от Св.Синод и това е една от основните причини за назначението му за временно управляващ Охридско-Битолската епархия с градовете: Битоля, Дебър, Кичево, Костур, Крушево, Лерин, Охрид, Прилеп, Ресен и Струга., след като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт през 1941 г. В писмо от Св.Синод с дата 1 май 1939 г. той е уведомен за избора на Синода, за което в писмото се казва, че за това е „уведомено и царското правителство, което ще стори потребното, за да бъдете улеснени във Вашата дейност." На писмото новоизбрания митрополит Филарет е написал собственоръчно следната резолюция: „Бог да благослови новото ни трудно служение в тия исторически и скъпи за българщината покрайнини."


v-BitoliaНа 21 май 1941 митрополит Филарет тържествено е изпратен за Охрид от членове на Ловчанската колония в София и много охридчани, живущи в София. Заедно с него тръгват и 15 от тях, за да го подпомагат в духовната му работа. На 22 май в Битоля му е устроено величествено посрещане от многохиляден народ начело с духовенството, войската и учащите се. В Църквата „Св. Богородица" той отслужва тържествен молебен и водосвет и благославя гражданите на Битоля. На другия ден продължава към Охрид – „Българския Йерусалим". Камбаните на Църквата „Св. Климент" възвестяват пристигането на българския владика, приветстван първо от най-възрастния свещеник, който му поднася да целуне кръста на св. Климент. Митрополит Филарет се покланя пред мощите на духовния учител и пръв епископ на българите св. Климент Охридски. След отслужването на вечернята архиереят изнася слово за духовната мисия на св. Климент и св. Наум като първи учители и просветители на българите. На другия ден – 24 май, в Църквата на св. Климент се отслужва тържествена архиерейска служба, която завършва със слово на митрополита за апостолската дейност на Солунските братя св. св. Кирил и Методий.
В следващите дни е проведена конференция на свещениците от Охридската околия и посещение на манастира „Св. Наум" (намиращ се тогава в италианската зона), конференции на свещениците от Битолска, Кичевска, Ресенска, Леринска и Дебърска околии в град Битоля.
На 7 юни митрополит Филарет отпътува от гр. Прилеп за София, за да вземе участие в лятната сесия на Св. Синод.
На 12 юни 1941 г. на заседанието на Св. Синод митрополит Филарет представя доклад за състоянието на Охридско-Битолската епархия, в която има 170 енории и почти всички имат свещеници. В доклада се посочва, че са пристигнали само трима командировани свещеници, протосингелът му от Ловеч, един секретар и един касиер. Понеже в Охрид няма митрополитски дом, той се е настанил в Битоля, където битовите условия са по-добри. Въпреки това охридчани "държат да имат свой Владика". В доклад от 6 ноем. 1944 г. митрополитът дава подробен отчет за работата и изразходваните средства в Охридско-Битолската епархия за периода от 1941 г. до 9 септ. 1944 г. В него той пише: «През този период в епархията са зачислени 150 души енорийски свещеници, всички от македонски, цинцарски и гръцки произход, приели, обаче славянския език в богослужението, още през сръбското владичество. Всички тия местни люде получаваха заплата до 9 септември т.г., въпреки строгостта на закона за произхода, който изискваше удостоверения, че тия свещеници са от български произход...За издръжка на митрополитския състав сме получили помощ от държавата през 1941 г. - 200 хил.лв.; през 1942 г. – 450 хил.лв.; през 1943 г. - 400 хил. лв.; а от гласуваните за 1944 г. 400 хил. лв. не сме получили нищо. Със специална заповед на Министър-председателя през 1942 г. получихме 350 хил. лв. и през 1943 г. - 700 хил. лв. за подпомагане на бедни клирици, бягащи от Албания и търсили убежище и помощ в Битоля...През този период ремонтирахме всички църковни сгради и поправихме Църквата «Св.Богородица» в Битоля, като за целта отпуснахме помощ от Св. митрополия 200 хил. лв., а от фондовия бюджет, подкрепяхме манастири и сиропиталища... Митрополитската сграда, построена от блаженопочившия Григория, биде ремонтирана по наша молба от Министерство на благоустрояването, което отпусна сумата 100 хил. лв. на Битолското инженерство, от където се ръководеше ремонтът.»
Три и половина години митрополит Филарет изпълнява отговорно и със сърце задълженията си и в Ловчанската, и в Охридско-Битолската епархия. Последвалите драматични събития в края на Втората световна война в Охрид показват, че проповедите на архиерея за милосърдие, състрадание и любов към ближния са намерили място в душите на хората. Под заплаха да бъде разрушен градът заради укриването на избягали български войници, пленени от германците, охридчани събират откуп в злато, заявявайки:
"Се ке дайме, бугарски войник не даваме!"
С лични средства архиереят издържа много ловешки студенти и е обичан от епархиотите си заради своята непринуденост, ерудиция и любов. На 13 декември 1941 г., бъдещият ловчански митрополит Максим, през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. В периода 1943-1946 митрополит Филарет е избран и за наставник на Симеон II по религиозното образование, заедно със проф. Михаил Арнаудов, който се ангажира с гражданското образования на малолетния цар.
Последвалите обществени преобразования в България след 9 септември 1944 г. постепенно откъсват хората от благотворното влияние на Църквата, духовенството и словото Божие. Правителството предприема стъпки за постепенната изолация на духовенството от обществения живот. Министерството на народното просвещение издава окръжно № 396 от 6 октомври 1944 г., с което вероучението се изважда от учебната програма. Въвежда се задължителен граждански брак, а кръщелните свидетелства престават да бъдат официален документ. По този начин още веднъж се ограничава възможността на Църквата да приобщава чрез тайнството на Св. Кръщене нови членове, което заедно със задължителния граждански брак изтласква нейното влияние, както от обществото, така и от личния живот на всеки негов член.
Новата конституция от 1947 г. отделя Църквата от държавата и цялата благотворителна дейност става монопол на държавата.
Със закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и с акта за национализацията от 1947 г. властта нанася удар върху частната собственост в България, а в частност – и върху недвижимата собственост на Православната църква, която е важен източник на приходи, осигуряващ нейното съществуване и дейност. Редом с натиска над Църквата като институция, оказван чрез законодателството, се осъществява и терор над духовенството. Митрополит Филарет също попада под ударите на новата власт. През 1946 г. в Ловчанската митрополия започва финансова ревизия, продължила до 1949 г. След няколко проверки митрополит Филарет е задържан под арест в началото на април 1948 г. По този повод, на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 13 май 1948 г. е решено: „Политбюро прави остра бележка на др. Димитър Георгиев – главен прокурор, че без да съгласува с Политбюро, по свое усмотрение, е счел за нужно да нареди за задържането на Ловчанския владика във връзка с провежданото дознание срещу него. Натоварват се другарите Васил Коларов и Димитър Георгиев заедно да разгледат по същество въпроса за следствието и обвиненията срещу Ловчанския владика и да излязат с предложение за по-нататъшни действия в това отношение".
В крайна сметка Филарет е освободен от затвора, но е държан под домашен арест и едва на 1 юли е допуснат да участва в сесия на пълния състав на Св. Синод.
След въздигането на Българската православна църква в Патриаршия през 1953 г. църковният живот в страната започва да се нормализира в съответствие с новите политически условия. Постепенно се възстановява църковният живот и на Ловчанска епархия. През 1956 г. духовенството и миряните от епархията участват в честванията по повод 150 години от публикуването на първата печатна книга на новобългарски език „Неделник" на св. Софроний Врачански. Отслужени са заупокойни литургии и панахиди във всички храмове на епархията, а на 20 октомври се изнасят доклади за живота и дейността на видния възрожденец в околийските центрове на епархията.
На 10 май 1959 г. в Гложенския манастир е проведена конференция на енорийските свещеници от Тетевенска духовна околия, а на 21 май - епархийска конференция, която преминава под знака на отбелязването на 20-годишнината от избора на митрополит Филарет на Ловчанската митрополитска катедра. Междувременно той е избран за член на Намаления състав на Св. Синод, а от 1954 г. е председател на Върховния църковен съвет.
За времето на неговото светителство в Ловчанската епархия са изградени 11 храма, три от които в най-тежкия период на налагането на комунистическата власт. В Митрополитския дом по решение на Епархийския съвет през 1960 г. е направена галерия от портретите на архиереите, заемали Ловчанската митрополитска катедра.
С благословението на митрополита са открити църковни магазини в Ловеч и Ботевград, електрифициран е Етрополският манастир „Света Троица".
Така, въпреки ограниченията на „народната" власт, митрополит Филарет не спира да работи за духовното въздигане на населението в Ловчанска епархия. От запазена в Държавен архив-Ловеч кореспонденция със Столичната община и Епархийския духовен съвет в Ловеч разбираме, че през 1948 г. в манастирите край Етрополе и Врачеш са летували в организирани лагери и летовища 6 хил. софийски деца. През тези години от съхранена скица в архива става ясно, че е прекаран път за Чекотинския манастир.
На 28 юни 1960 г. в София неочаквано заболяване слага край на живота на уважавания и обичан от своите епархиоти Ловчански митрополит. Траурното шествие се извършва с подобаваща тържественост. Преминава от София през Ботевград и Ябланица към престолния Ловеч, където на 30 юни Св. Синод начело с патриарх Кирил участва в траурната служба за митрополит Филарет. Голямата си любов към Ловеч и хората от епархията архипастирът паказва за последен път с избора си на своето „вечно жилище". Погребан е в двора на катедралата църква Св. Троица" в близост до външната стена на олтара. С дълбока скръб духовенството и миряните от епархията се прощават със своя духовен водач. Остават съградените храмове, посятата любов в сърцата на хората, примерът за всеотдайно служене на народ и Родина и споменът за него.

26 окт. 2013 г. Пенка Чернева и Людмила Брънекова (със съкращения)