Архиерейско съслужение във Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“

от Предание БГ

Врачешкият манастир „Свети 40 мъченици” е построен по времето на Второто българско царство, след битката при Клокотница (9.03.1230 г.), когато цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин. Битката станала в деня, когато се празнува паметта на Св. Четиридесет мъченици и благодарният цар-победител в тяхна чест построил множество църкви и манастири, носещи тяхното име, един от които е Врачешката света обител. По време на турското робство манастира е опожаряван неколкократно. В края на 19в. светата обител е възстановена, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от 17в.). През 1891г. върху основите на стария храм е построена малка църква и постепенно около нея се изгражда манастирския комплекс.

За храмовия празник и да отслужат св. Литургия в манастира бяха дошли епархийският архиерей Ловчански митрополит Гавриил, а също така Неврокопски митрополит Серафим, Врачански митрополит Григорий и Видински митрополит Даниил. За духовната радост и молитвеното настроение на присъстващите допринесоха с прекрасните си песнопения монахините от манастира, ръководени от игуменката на светата обител майка Касияна.

В словото си митрополит Гавриил припомни части от житието на светите Четиридесет мъченици, загинали за християнската вяра по време на император Ликиний (308–325) в арменския град Севастия в Мала Армения (съвр. Турция) през ІV в. За да ги накара да се отрекат от Христа, царският пратеник заповядал да поставят мъчениците през нощта в езерото, което се намирало близо до града. В същото време мъчителят заповядал – недалеч от тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята.Така дяволът искал те да се съблазнят и отрекат от Христа. Те обаче устояли, с изключение на един от тях, който щом достигнал банята, умрял. Неговото място било заето от един от стражарите, който през нощта видял мъчениците да се озаряват от чудна светлина и тогава съзнанието за истината проникнало в неговата душа.

Ловчанският архиерей разказа и за едно от чудесата, споделено от митрополит Алма-Атински и Казахстански Йосиф (Чернов). По време на Втората световна война той за малко не умрял от студ, намирайки се във фашистки затвор. Преди това, бидейки още млад дякон, той често минавал мимоходом покрай иконата на Св. 40 мъченици.

През 1943 г. той попаднал в гестаповски затвор, където нямало стъкла, а отвън било страшен студ. Той не носел почти нищо – бил само по подрасник. Чувствал се толкова зле, че той призовавал Господа да му даде да умре. Било му невъзможно и нямал сили да търпи този студ. Тогава си спомнил за св. 40 Севастийски мъченици и започнал да им се моли, като искал прошка от тях, че не им оказвал нужната почит, без да разбира техният мъченически подвиг. Молил се горещо и усърдно и скоро от душата му отчаянието започнало да отстъпва и по тялото му се разляла топлота и той се сгрял. След това, когато студа и отчаянието остъпили, вратите на килията се отворили и му донесли Св. Дарове, хляб и топла одежда.

По традиция след светата Литургия четиримата архиереи отслужиха празничен водосвет пред манастира.


Още новини
  • Prev