Стратегия за катехизация

от vbfczAmivepelmDA
Посещения: 9008

Под покрова на св. Йоан Рилски, благословението на св. Синод на БПЦ и ръководството на митрополит Гавриил премина първата работна среща, организиран от културно-просветния отдел на БПЦ, по въпросите на духовната просвета и катехизация. Срещата бележи втория основен момент във възраждащата се просветна дейност на св. Синод  след Националната катехизаторска конференция миналата година, на която бяха очертани основните задачи пред катехизацията в БПЦ  и доуточнен проектът за Синодален катехизически център (вече действащ).

В дните между 18 – 20 май тази година в Рилската света обител работната група, състояща се от 47 участници, състави Стратегия за духовната просвета, катехизация и култура на Българската Православна Църква. Така просветната програма на св. Синод вече има свое лице, своя конституция, ясна систематическа рамка и конкретен план за действие. Стъпвайки върху предварително уточнена терминология и анализ на настоящето състояние и проблеми на духовната просвета в БПЦ, Стратегията очертава принципите на реализация, визията, приоритетите, основните цели, задачи и форми на просветната мисия. Последните са въплътени в 9 основни направления, които от своя страна в Стратегията са конкретизирани детайлно в общо 28 основни просветни, катехизационни и културни дейности, сред които организиране на:

        църковни училища
        богословски курсове
        обучителни семинари
        летни, младежки и семейни лагери
        специална катехизическа работа със семейства
        предкръщелна катехизация
        поклоннически пътувания
        школи и ателиета по Църковни приложни изкуства
        издателска и медийна дейност и др.

    В Стратегията подробно са разработени и уточнени организационните структури, нива и длъжности към св. Синод, митрополиите, енориите и манастирите, които се съчетават в добре обмислена йерархическа структура, която да задвижи механизма за реализация и в крайна сметка да създаде широка национална мрежа от църковни училища, просветни центрове и звена за успешното изпълнение на просветната програма. В тази организационна структура редом със св. Синод и Културно-просветния отдел към него вече функционира Синодален катехизически център и допълнително ще бъде съставена 5-челнна комисия, включваща и двама представители на богословските факултети и/или катедри в България, която ще оценява:

    компетентността и квалификацията на църковните духовно-просветни кадри;
    качеството на учебните програми;
    качеството на методическите и учебните материали , и др.

На епархийско ниво просветните дейности ще бъдат осъществявани от Православните епархийски просветни центрове, Православните енорийски просветни центрове и Православните манастирски просветни центрове. В първите основната организационна роля се изпълнява от епархийските координатори, които под ръководството на епархийските митрополити се грижат за създаването на епархийската просветна мрежа.

Не на последно място Стратегията посочва и конкретен механизъм за финансиране на духовно-просветната и катехизационна дейност.

Резултатите от работната среща бяха допълнени и с декларация на участниците, настояваща за законодателни промени с цел учебният предмет СИП/ЗИП - Религия да бъде заложен равнопоставено с останалите учебни предмети, както и призив на участниците към клира и православните християни за дейно участие в просветната мисия на Църквата. В контекста на цялостната работа на срещата, обаче, изискванията към държавата останаха на заден план, защото срещата и Стратегията бяха посветени на църкованата катехизация в храмовете на БПЦ и епархиите. Така тези два документа са по-скоро второстепенни, регулярна част от усилията на св. Синода да покаже на правителството, че въпреки все по-ясното нежелание на последното за въвеждане на задължителното религиозното образование, Православната църква никога няма да престане да настоява и да се бори за правото на българските деца на православна просвета и възпитание. Изискванията към държавата останаха на зад

Обобщавайки, би могло да се каже, че Стратегията е пряк резултат от възродената дейност на Културно-просветния отдел на Св. Синод, който даде основния тласък за съживяване на просветната мисия в БПЦ. В резултат през изминалата година беше създаден Синодалния катехизически център, под чието ръководство започна организирането на националната катехизационна мрежа по епархии и събирането и изготвянето на методически материали и пособия; бяха назначени и епархийските координатори, в отделни митрополии се създадоха епархийските просветни центрове, които сложиха основите на конкретни катехизационни дейности: организиране на богословски курсове в сътрудничество с местни културни институции, започване на оригинални духовно-просветни проекти, полагане основите на издателска дейност и др. Това, което досега беше дело на отделни свещеници и богослови, вече бива включвано в една цялостна систематична и целенасочена програма.

Стратегията беше приета с почти пълно мнозинство (само 3 гласа против), като след работната среща участниците споделяха своето удовлетворение и радост за успешното изработване на това така важно ръководно начало за духовната просвета в Българската църква. Едва ли е случаен и фактът, че това се случва в неделята, когато са се отворили очите на слепия, и в навечерието на славното Христово възнесение. Защото именно в тези дни св. Синод на БПЦ поставя началото на духовното проглеждане на българския народ, откъдето ще започне и неговото възнесение към живота в Господ Иисус Христос, в Неговата истина и благодат. Вдъхновяваща е и надеждата, че очевидно св. Йоан Рилски ще бъде наш неизменен спътник и в тази изключително важна и благодатна мисия, която по неговите молитви вярваме, че един ден ще се яви въплъщение на неговия завет, който ни увещава:

„...Преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. ...Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и затова се нуждаят от вразумление.”

Цветослав Ковачев: координатор на Епархийския просветен център към Ловчанска Митрополия.