Негово Блаженство митрополит Онуфрий: Да променяме е нужно. Но не Църквата, а себе си.

от Пътят на отците

Тази година Предстоятелят на Украинската Православна Църква Блаженнейшият митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий празнува наведнъж две значими дати - своята 75-годишнина и 5-годишнината от своето избиране на древната Киевска катедра. В навечерието на Деня на Кръщението на Русия журналистите на телевизионния канал „Интер” поговориха с Негово Блаженство за неговото пастирско служение, за съвременната Църква и за Деня на Кръщението на Русия.

— Ваше Блаженство, поздравявам Ви с настъпващия Ден на Кръщението на Русия. Този ден още го наричат Рожден ден на нашия народ. Кажете, Вие размишлявали ли сте, мислили ли сте, че изборът на свети Владимир би могъл да бъде друг. С други думи: Кръщението на Русия предопределено ли е било? Или е просто стечение на исторически обстоятелства?

Кръщението на Русия е огромно събитие, което за нас има много голямо значение. Много важно за нас. Но семената на християнството в Русия са посети още от светия Апостол Андрей Първозвани. Било е първият век след Рождество Христово. Свети Андрей Първозвани, както знаем от историята, дошъл на Киевските хълмове,  и спрял на мястото, където се намираме ние. Той благословил тези хълмове и казал пророческите думи, че тук ще има велик град, ще има много църкви и ще се благославя Божието Име. Естествено, че по това време тук вече живеели хора, нали апостолите не ходели по пустинни места. Те отивали при народа. И тук имало хора, които приели тези семена на християнството.

После, историята говори за това, че той се изкачил нагоре по Днепър, стигнал до Новгород, после се спуснал надолу, като преминал през днешна Румъния, България и стигнал до днешна Гърция. Навсякъде той сеел семената на християнството. В Гърция Апостол Андрей мъченически завършил своя земен живот. В град Патра има място където той пострадал, там има и фрагмент от кръста, на който го разпнали. Поради това, ако кажем, че свети княз Владимир просто ни е въвел в християнството, това няма да е правилно. И семето на Христовата вяра е живеело в нашия народ. Възможно е, то да не е давало такива обилни плодове, но то е живеело. Както семето се сее в земята. То не може веднага да израсте, днес да посеем, а утре веднага да израсте. Всяко семе расте по-своему. И семето на християнството дало кълнове на нашата земя. 

Да се каже, че нашите хора още са били такива диви, бих оспорил това, защото нашите диви, в кавички, предци не са сторили никакво зло на апостол Андрей. Той проповядвал, говорел за Христа, те го пуснали с мир, Той продължил нататък. Върнал се. Дошъл в цивилизования езически свят, при гърците, и те го убили. Разпнали го. По диващина те били по-свирепи от нас. И така се случило, че по силата на някакви политически, географски обстоятелства, онази земя, гръцката земя, по-бързо дала кълнове. При нас по-бавно, не така активно, не така обилно.

А свети княз Владимир – направил да избликне, мощно да избликне изгревът на християнството. Ето напролет, аз просто сам съм наблюдавал, че лягаш да спиш – дърветата са в едно състояние. А сутрин  ставаш, те вече всички са покрити с листа или с цветове. Разцъфтели са за една нощ. Ето такъв изблик, духовен изблик станал при свети княз Владимир. Баба му Олга била християнка. Но и преди Олга на нашата земя е имало християни. И към тях се отнасяли добре, у нас не ги измъчвали, не ги преследвали. Но нямало такъв изблик. А при него се получил изблик. 

И понеже той бил управител, бил ръководител на огромна, силна държава, то като приел православната вяра, и целият народ го последвал и приел Православната вяра. Княз Владимир и сам се кръстил, и целият народ довел до това кръщение. Ето този изблик, който станал при княз Владимир. Той е обусловен, първо, от неговото вътрешно желание да стане християнин. Е и разбира се, мисля, че това не му е било чуждо, че той също така искал да изгради своята държава по образеца на Византия. Защото народът бил силен, царството било голямо. Но, възможно, такива порядки, такава шлифованост каквато е била във Византия по онова време, ние сме нямали.  И той взел и едното, и другото.

— Сега вече е станало традиционно такова наистина всенародно празнуване на деня на Кръщаването на Русия, ежегодно и в молебена на Владимирския хълм, и в Литийното шествие към Киево-Печерската лавра взимат участие все по-голям брой хора. И миналата година, според преброяването на организаторите на Литийното шествие, в него са взели участие 250 000 (двеста и петдесет хиляди) души. И от година на година количеството вярващи се увеличава. Защо се случва така?

— Първо, това е денят на нашия духовен изблик, взрив. Той е много скъп за нас, защото в този ден много хора са дошли при Христа. Това е огромен празник, огромна радост, че човек е намерил Истината. Той е дошъл при Христа, той е приел Кръщение, той е станал син Божий и син на вечното спасение. И този ден затова така го почитаме и празнуваме, а хората идват на Литийно шествие. Всяка година правим литийно шествие от Владимирския хълм до Киево-Печерската лавра, и идват много хора. Хората искат духовно общение. Тези литийни шествия не преследват никакви политически цели. Това е просто духовно молитвено Литийно шествие.

— Но броят на хората, които искат такова духовно общение, се увеличава?

— Това говори, че хората имат жажда за духовното. Нас ни хранят твърде много там от сутрин до вечер с политически някакви лозунги, идеи, изрази. В някаква мярка, на човек може да му е интересно да знае какво става какво се случва, но потребността на човешката душа е не в това, къде там има земетресение, къде потопи, къде – още нещо, къде някаква революция. А потребността на човешката душа  да научи/узнае/разбере за Бога. Да разбере своето бъдеще, да разбере за какво е създаден, да разбере своето предназначение. И затова хората се събират на литийни шествия, и общуват един с друг, и при това общуване човек духовно се обогатява. Те се подкрепят помежду си. 

— Очевидно, тези най-важни въпроси, за които Вие говорите, все по-често и по-често застават пред хората.

— Да, и ето те идват, и тук, на литийните шествия, утоляват своята духовна жажда, жаждата за слово Божие, жаждата за молитва, жаждата за общение с Бога. 

— На мен, поради спецификата на работата ми в телевизията, ми се налага да общувам с огромно количество хора, най-различни хора. И много от онези, които са далеч от църковния живот, не разбират какво е това канонична църква и какво е Украинска Православна Църква – канонична. Обяснете, моля, защо в каноничната Църква има благодат, а у разколническите конфесии – няма?

— Канонична църква — самата тази дума „канонична“,  е от думата „канон“. Това е група вярващи, която живее по каноните на Църквата. Всяка държава има свои закони, своя конституция. И всички граждани на държавата са длъжни да живеят съгласно своята конституция. Ако човек живее според Конституцията, значи, при него всичко е добре, всичко е гладко, всичко е нормално. Ако той нарушава конституцията, то действията му се наричат антиконституционни, и за това човек го осъждат, или глобяват, или го пращат в затвора.

Църквата има своя конституция, каноните. Ако ние живеем по каноните, то ние се наричаме канонична Църква, а ако нарушаваме каноните, ние се наричаме антиканонична Църква. Ако човек нарушава каноните на Църквата, то за това не го глобяваме и не го пращаме в затвора. Това не са нашите мерки. Но ние имаме такава мярка, когато пресичаме молитвеното и евхаристийното общение с такива хора. И по такъв начин ги отсичаме от себе си, отделяме себе си от тях. И нашата канонична Църква в тези трудни условия се старае да не нарушава никакви църковни канони.

Ако някой иска детайлно да разбере, в какво се състоят каноните на Църквата, има такава книга, която се нарича „Правила и канони на църквата“. Може да отвори и да прочете тази книга и да погледне, как християните, как Църквата трябва да се държи, как да живее, за да бъде в границите на каноните. Тези канони, те са написани от хора, но под вдъхновението на Светия Дух. Затова, който спазва тези духовни канони, той сам се изпълва с благодатта на Светия Дух. Който нарушава тези канони, той се лишава от благодатта на Светия Дух, Който се преподава чрез тези канони.

— Бих искал сега да Ви попитам за последните събития в нашата страна. А по-точно за този период, когато беше създадена новата религиозна организация, която нарекоха „Православна църква на Украина“. Много от нейните привърженици след създаването на тази новообразувана структура или при подкрепата, или с мълчаливото съгласие на властите започнаха да завземат храмове. Освен това, има факти на случаи на пребиване на свещеници, вярващи, гонения на свещенослужители. Към момента са завзети вече десетки храмове, във Върховната Рада са депозирани за разглеждане законопроекти, които Църквата нарича дискриминационни. Та, искам да попитам, каква е ситуацията сега в действителност? Питам, защото имам чувството, че ситуацията се променя. Съответства ли това на действителността и какво принципно е необходимо да се прави сега, та тези съвременни гонения, нападки на Църквата, напълно да се прекратят?

— Вие знаете, че когато човек намира своето място в живота, той се успокоява. Ето, човек, когото Бог е създал, за да бъде учител. И докато той още не е станал учител, той през цялото време чувства някакъв дискомфорт. Да не би да не изпълни Божието предназначение. И когато стане учител, той се успокоява. Другиму Бог  е дал талант на лекар. И докато той не достигне тази цел, той не може да се успокои. Когато достигне – той намира себе си. У него всичко в душата му се умиротворява.

Агресията, която се проявява от страна на ПЦУ срещу нас, сама свидетелства за това, че те не са намерили себе си, че те не се намират в Истината. Агресията говори за това, че там няма благодатта на Светия Дух. Защото там, където е благодатта на Светия Дух, там е мир, радост, спокойствие, има такива природни чувства като щастие, блаженство, а където това го няма, човек се мята и мисли как да успокои себе си, чрез завземане на един храм, друг, трети. Да направят всички подобни на себе си, и това ще ги успокои.

Но, повярвайте, това никога няма да успокои човек, докато той не познае истината, докато той не дойде при Бога и не се смири пред Бога, той никога няма да може да се успокои. Дори ако целият свят тръгне след него, и го слуша, и прави така, както той казва. Дяволът, той се намира в същото положение. На него му е лошо, той има вътрешен дискомфорт, и си мисли, че ако всички хора примами при себе си, то ще намери за себе си някакво успокоение. Но така не става, той примамва при себе си мнозина от хората, но покой не намира, защото той не живее с Бога. И за да намериш покой трябва да живееш с Бога. Затова нашата Църква никога не е проявявала никаква агресия към никого, никога не е завземала никакви храмове.

Имаме примери, когато в някои райони, няма да казвам къде, са идвали властите и са предавали ключовете там от някой гръко-католически храм, от някой филаретовски храм, тогава още нямаше ПЦУ. Ето вземете, владейте. А епископът казал: „На мен чуждо не ми трябва“. Ето това е отношението на истинската Църква към този въпрос, а самата агресия, насилието говори за това, че тези хора са изгубили правилния път. Сега този процес на агресивно завземане на храмове намалява. Той върви вече, мисля, по инерция. Винаги всички неща имат инерция. Дори човешкият ум е инертен. Господ някога каза, че вие сте несмислени и мудни по сърце. Тоест човек е несмислен и муден по сърце, той не може да разбере веднага някаква истина. И ето тази инерция, тя продължава още в някои региони, но тя вече е изгубила подхранването от центъра. Защото оттук излизаше инициативата и всякакви там стимулатори. Стимулът излизаше оттук. И когато всичко това се изгуби, там върви по инерция.

Така, че днес, слава Богу, ситуацията се успокоява. Ние молим властта, и аз молих днешния президент, че не искаме за себе си никакви преференции, никакви каквито и да било особени изключителни отношения, преимущества. Ние молим, всички да бъдат равни пред закона. Да няма закони, които са само за елита, и закони, които съществуват за нас. В това число и онези закони, които днес стоят на дневен ред против нашата Църква. А така не трябва да бъде. Всички трябва да са равни пред закона. Навярно, в това е същността на демократичната държава, че изкуството й трябва да бъде не в това, да обърне всички към единомислие, тоест всички да мислят, както аз. А изкуството е в това, всички разномислещи да се обединят, разумно да се обединят, без да се нарушава тяхната свобода на словото, свобода на волята. Да ги настрои така, да ги настрои да работят за полза на държавата.

А не така, че днес да бъде създадена ПЦУ, и всички да се покорят на тази Църква, в кавички, и тази Църква трябва да служи на някаква политическа партия. Църквата не може да служи на партия. Църквата е извънпартийна. Ако служим на партия, ние ще станем също такава политическа организация, като партията, на която служим. Църквата служи на всички. На всички хора от всички партии. И в нашата Църква има хората и от различни партии, с различни политически възгледи, с различно образователно и социално ниво. У нас всички пред Бога са еднакви, всички са равни. Всички са деца Божии. 

— Да, но, за съжаление, за последните години църковната тематика стана твърде политизирана. Какво можете да кажете Вие на онези, които думата „Църква“ възприемат изключително само в политически контекст?

— Искам да кажа, нека онези хора, които не разбират природата на Църквата, не се месят в живота на Църквата. Това не е заплаха. Аз самият се страхувам да не престъпя някои правила на Църквата, защото знам, че това за мен впоследствие ще се превърне в трагедия, лична трагедия. Затова бих посъветвал такива хора, ако не разбираш – не се намесвай, не давай съвети. По-добре, ако искаш да обединиш, това говоря на политиците, ако искате да обедините – първо обединете самите себе си. А ние ще видим как се прави това. Може пък и ние да се обединим по подобен сценарий.

В продължение на цялата история политиците се стараели някак да завладеят Църквата. Основно онези, които не познават природата на Църквата, не виждат Христа, Който е в Църквата, Който я оглавява. Те виждат, че корабът плува, а капитана не виждат, и си мислят: я аз да се кача, да хвана щурвала, също ще поуправлявам Църквата, а тук не е така просто. На онези, които са хващали щурвала, са им изсъхнали ръцете. Тези, които са дръзнали да управляват Църквата, всички са завършили трагично. Затова не бива. Не бива да навлизате в делата на Църквата. Църквата сама ще се оправи със своите проблеми. Политиците си имат своите проблеми, Църквата си има своите проблеми. И всеки е длъжен да се занимава със своите проблеми.

— Кажете, ако глобализираме този въпрос, съществува мнение, че сега в света се води пълномащабна борба с християнството. И справедливо ли е да твърдим, че онези нападки, за които говорим, нападките и гоненията срещу Църквата, които се осъществяват в нашата страна, че това не е просто борба с Украинската Православна Църква. А в една или друга форма, това е такава глобална борба с християнството?

— Съгласен съм, абсолютно съм съгласен с това. Ние просто сме фрагмент от тази обща голяма борба против Христа. Води се борба против Христа. Да, води се борба против Христа. Върви глобализация, изгражда се големият свят, общият световен дом, в който всички хора ще трябва да живеят.  Където няма да има политически граници. С изчезването на политическите граници изчезват много от проблемите, които тези граници пораждат. И днес въпросът за Църквата стои в това, в този огромен свят, в новото световно пространство да намери място за себе си. Защото, за съжаление, за християнството място не е предвидено. И ние сега се занимаваме с това, да се преборим за законно място за себе си в това пространство. Тъкмо в тази борба у нас се и появиха тези всякакви там томоси и тъй нататък, и тъй нататък. Всичко това е свързано с тази борба за пространство в този световен ред.

Ние, разбира се, искаме, в тази огромна нова държава да имаме свое законно място, юридическо място, но не искаме да плащаме за това с чистотата на своята вяра. Защото по косвен начин на нас ни предлагат: ти си оставай християнин, приеми този закон, този закон, който Бог осъжда. Бог забранява така да се прави. Е какъв християнин ще бъда тогава, ако правя само онова, което Христос забранява да се прави? Вече няма да бъда християнин, а ще бъде сапунен мехур, празен, който само изглежда мащабен, пространство аз няма да имам. Затова в този свят ние се занимаваме с това, да намерим за себе си място в това пространство и да изработим някакъв юридически, административен механизъм за управление на Църквата.

— Независимо дали някой ще признае това или няма да признае, всички ние живеем в християнска цивилизация, и дори тази свобода, която днес е предоставена на човека, — това е не друго, а определен резултат от еволюцията на християнските ценности. Тоест резултатът, от който е преди всичко възможността човек да избира какъв живот да живее, и в това число да греши или да не греши. Тоест ние всички стоим пред свободата на избора. И за мнозина от онези, които са далеч от християнския живот, за тях, за съжаление, ролята на Църквата е станала в известен смисъл формална. От друга страна, онези, които редовно ходят на Църква, сред тях има и такива, които водят не съвсем християнски живот. Какво днес Църквата може да противопостави на съвременното общество, за да повдигне общото равнище на духовност на човека?

— В света съществува такъв факт: има хора, които казват, че Църквата е остаряла, тя е консервативна, тя е прекалено догматизирана, трябва да я променяме, да я изменяме за съвременното общество. Ние на възприемаме тази Църква, ние трябва да преустроим тази Църква. Е и за преустройството на тази Църква се въвеждат всякакви новости, антихристиянски новости, закони, принципи. Аз, вие знаете, какво бих казал: не всички хора мислят така, това на първо място. Много хора Църквата въобще напълно ги устройва. Със своето, така да се каже, „консервативно“ устройство, възгледи и тъй нататък. За тези, които Църквата не ги устройва, които искат да изменят Църквата, бих искал да кажа, че тук мъничко трябва да се променят акцентите. Трябва да променяте не Църквата, трябва да променяте себе си. Ако аз не подхождам на Църквата, която Бог е устроил, а Бог е съвършен. И Бог е направил онова, което не се нуждае от корекция никога. И да искаме, Божието строение, което Бог е устроил, да го коригираме съгласно моите желания – това е неправилно.

Обратно, мен трябва да ме коригират, за да подхождам на Църквата, за да бъда съобразен на Църквата. Ето този проблем стои пред хората. Ако не правим така, а се опитваме да преустройваме Църквата по своему, ние просто ще останем вън от Църквата, е и ще застанем на пътя на гибелта. Гибел буквална и преносна. Духовна и физическа. Защото човек, не може да живее по законите на смъртта. Законите на живота са дадени от Бога. Това са Божиите заповеди. Ако отиваме към други закони, други закони на живота няма, има само едни. Ако законите, изобретени от човека, не съответстват на Божия закон, това са закони на смъртта. Ако живеем по законите на смъртта, рано или късно ще умрем. Те ни водят към смъртта. В буквален смисъл, физически, ние сами себе си физически унищожаваме. И духовно в това число.

Затова Църквата е този дар, който Бог е дал на всички хора, тя е способна и иска да прегърне всички хора, и иска да ги поведе към Бога, без да изключва това, че човек живее на земята. Църквата не изключва човека и не казва: зарежи всичко и вдигни ръце и стой така цял живот с вдигнати ръце. Църквата казва на човека: работи и бъди верен на своя владетел. И всички в Църквата учат правилно да живеят, дори според земните правила, интереси. Но общият вектор на Църквата е насочен към Бога. И той води човека към Бога. Ако искаме да отидем на друго място, то ние излизаме от Църквата. Този път отдалечава човека от Бога. Но Бог е източник на живот, благо и любов, и онзи, който отива към Бога, той отива към живот, благо и любов. А този, който се отдалечава от Бога, той отива към смърт, неустройство и трагедия.

— Позволете, да уточня. Вие казахте, че някои казват, че – ето Църквата е остаряла, Църквата е твърде консервативна. Та нали това е истината, Православната Църква е най-консервативната от всички християнски деноминации. И сега може да чуем, освен всичко останало, че ето дори на предизвикателствата на съвременното общество Църквата не реагира подобаващо. Та нали в тази консервативност е силата на Църквата все пак? 

— Разбира се Църквата е консервативна за греховния човек, който е свикнал да живее в своите страсти. А за човек, който е свикнал да живее по воля Божия, по закон Божий, за него това е свобода. Аз не се чувствам свързан от нищо, като живея в Църквата. От раждането си живея в Църквата, но като свещеник живея от 1971 година, когато ме ръкоположиха в дяконски сан. И вече 48 години живея като свещеник в Църквата. Никъде не се отклонявам. Тук ми е много интересно. Много интересен е животът. Живот, който е свързан с вътрешния свят на човека. Човекът е толкова красив. Ние просто не виждаме себе си. Ние ходим, сякаш има някакъв красив оазис, ние седим в оазиса, а гледаме към пустиня, натам, където няма нищо. А погледни в себе си, къде живееш, какво имаш вътре у себе си?

Човекът е микросвят. И когато ти изследваш своя микросвят, всеки човек е микросвят, когато го изследваш, това е много интересно. И е интересно дори да се бориш със себе си. Много е интересно. Това на пръв поглед изглежда: ама че досадно, скучно упражнение, досадно занятие, че ето ти се бориш сам със себе си. Не, когато бориш греховното у себе си, и у теб се въздига Божието, това е много интересно и голяма радост е от тази борба вътре в човека. Аз живеех в света. Бях обикновен човек в такъв свят, тоест аз ходех на църква, но живеех светски живот. Той беше постен, еднообразен. Всеки ден работа. Ставаш, тръгваш, поработиш, връщаш се. И край. Утре отново съвсем същото. А тук животът е толкова разнообразен. Красив. Съдържателен. Ето затова не можем заради нечие желание, на някого, когото този живот не го устройва, да го преустройваме и да го правим постен, и скучен, и безцелен. Затова Църквата остава такава, каквато е. А ако някой иска друг живот, е, на волния – воля, на спасения – рай. 

— Ваше Блаженство, Вие възглавихте Украинската Православна Църква в един от трудните за нея периоди. Кое е най-трудно в живота на Предстоятеля на Украинската Православна Църква?

— Знаете ли, какво бих казал? Че не само за мен, за всеки Предстоятел има свои трудности. Те са еднакви. Намирайки се на това послушание, на което ме постави Църквата, аз съм послушник. Не съм някой друг. Аз съм послушник на Църквата. Намирайки се на това послушание, по своя дълг, по своите отговорности трябва да общувам и с иноверни хора, и с бизнесмени, и с политици. И задачата на Предстоятеля е в това, общувайки с иноверните, да не загубя чистотата на своята православна вяра. Общувайки с бизнесмените, да не се превърна в бизнесмен. Общувайки с политик, да не се превърна в политик. Да остана Божий слуга, слуга на Църквата.

По този случай ще разкажа един анекдотичен пример. Но това е от живота, не, това не е анекдот. Един архиерей постригал послушника си в монашески образ, тоест в монашество. Дошъл негов приятел, друг архиерей, и поздравява новопостригания монах и му казва: поздравявам те с приемянето на ангелския образ. При това ти желая, да не загубиш човешкия си образ. Да станеш монах – това е добро. Но ако ти загубиш при това човешкия си образ, ти няма да си монах. Човешкият образ е основата, върху която се гради всичко: и монашеското, и така нататък. Като получих това служение на предстоятел на Църквата, аз си пожелавам да не загубя образа на обикновен християнин, който трябва да живее благочестиво, който трябва да обича Бога, да обича ближния. Който трябва да бъде търпелив, смирен, кротък. Това е образът на християнина. И при това да не загубя образа на правилния християнин.

— А как Ви се удава това? Нали е известно, че водите много строг такъв, аскетичен начин на живот, много време посвещавате на молитвата. И ето как Ви се удава да съвместявате служението на Предстоятел на Църквата, свързано с постоянно въвличане в решение на управленски, административни, политически въпроси, за които тук говорехме, и същевременно такъв суров монашески живот?

— Е, знаете ли, Вие ме надценявате. Аз не се смятам за такъв. Това го казах за своите цели. Че, носейки послушанието на Предстоятел, не трябва да губя образа на истински християнин. Но не казах, че не съм го изгубил. Аз падам, препъвам се, немощен съм, грешен. Но се надявам на Божията милост, и така върша това служение според силите си, по старанието си. Е, а Бог, Бог върши. Ако нещо добро е направено, то е направено от Бог, а не от мен. Така. И когато при общение с други хора, да допуснем, не се разтварям, вероятно е защото съм видял и чул това. Аз вече съм минал през това. Онова, което понякога ми предлагат. Аз вече съм виждал и съм изпитал това на свой гръб. И това съвсем не ме блазни. Аз знам цената на това.

— Вие много често, когато се обръщате към вярващите в своите проповеди, ги призовавате да пазят чистотата на православната вяра. Как е възможно това, особено сега, в наше време, и как да съхраним себе си в Православието и в Православната Църква.

— Вие знаете, че вярата е сбор от правила, закони, които дават на човек правилно понятие за Бога. Чистотата на вярата е запазване на правилни, чисти понятия за Бога. Ако пазим чистотата на православната вяра, то дори да съм паднал, но имам в себе си правилното понятие за това, какъв трябва да бъда и какво Бог иска от мен, то аз имам по всяко време шанс да стана, да се поправя и да стана нормален човек, християнин. Ако нямам правилен образец, то, като падна, мога да стана и да коригирам себе си съгласно този неправилен образец. Аз вече няма да съм здрав. Аз ще бъда болен, духовно болен човек. Няма да съм духовно здрав.

Чистотата, опазването на светата вяра е залог за това, че човек има за себе си шанса винаги да стане здрав. Макар ние, членовете на Църквата, почти всички да сме болни. Това не значи, че ние сме светии, ние сме грешници, и всеки има своите недостатъци, своите немощи, слабости. Но ние имаме образец, който ни дава възможност във всеки момент да погледнем към него и да се преобърнем, поправим, и станем такива. Ако този образец го няма, ние няма да имаме шанс да станем здрави, да живеем с Бога. И да се наслаждаваме от онова блаженство, с което се наслаждава онзи, който живее с Бога.

— И така, Денят на Кръщението на Русия. Рожден ден на Църквата в нашето отечество. За какво, Вие, Ваше Блаженство особено горещо ще се молите на Владимирския хълм?

— Ще се моля, нашият украински народ, ние, да бъдем християни не само по име, а по своя живот. Да пазим един към друг търпение, любов, уважение. Да обичаме Бога. Да обичаме всички хора, които ни заобикалят. За това ще се моля.

— Огромно благодаря за интервюто.

— Благодаря.

Разговора води Андрей Данилевич