Иконата "Света Богородица Осеновица" от Рилския манастир пристига в Ловчанска епархия

от Предание БГ

Чудотворната икона на „Света Богородица Одигитрия“, известна и като „Света Богородица Осеновица“ /Осеняваща/ се съхранява в главния храм „Рождество Богородично“ на Рилския манастир. Около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Голяма част от тези мощи са на светии, които са били съвременници на Христос-Спасителя, лично са слушали от Него благовестието Му и са станали свидетели на спасителното Му дело, като например възкресения от Спасителя св. Лазар, св. Мария Магдалина, св. ап. и ев. Матей, св. ев. Лука, както и мощи на св. прор. Даниил - четвъртият от “големите” пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил)

Подобни икона на Света Богородица с реликварий са известни само още три. Колко стара е самата икона не може да се каже със сигурност. Според преданието през 1173 г. византийският император Мануил I Комнин се случило да води военни действия в областта до гр. Сердика, днешна София. Той страдал от болест на ръцете, която много го затруднявала. По това време мощите на св. Йоан Рилски били в ротондата „Св. Георги” в града и той отишъл да им се поклони. След като се помолил, ръцете му били помазани от свещениците с елей от едно от кандилата на светеца и ръцете му били изцелени.  В знак на благодарност императорът оставил лично тази икона, която до този момент винаги била с него по време на военните походи, като заветът му бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Така иконата първо се озовала във Велико Търново, а сетне и в Рилския манастир.

В наше време иконата се изнася два пъти годишно от постоянното ѝ място - на петия ден на Светлата седмица и на 1 август, в началото на Богородичния пост. На 12.05.2007 г. в София иконата бе една от трите чудотворни икони на света Богородица /Троянска, Бачковска и Рилска/, пред които бе отправена всенародна молитва за осъдените на смърт български медици в Либия, които скоро след това по чудо бяха освободени и се прибраха живи и здрави в родината.

Светият образ  на Божията Майка от Рилския манастир се почита като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. Има свидетелства за това на колко много хора, които се обръщат с вяра към нея, тя е помогнала. Едно от забележителните чудеса се случило преди два века. Тогава при тежка чумна и холерна епидемии целият регион край манастира бил засегнат. По молба на населението двама йеромонаси и един дякон, след всенощно бдение и молебен с лития изнесли чудотворния образ от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с почит, извършвал се водосвет и се обикаляли домовете. С благодатната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил.  През целия 19 век чудотворната икона е спасявала от епидемии десетки селища в България. Тогава управата на съответното населено място пишела молба до игумена на Рилския манастир да им бъде изпратена иконата „Света Богородица Осеновица“, за да се сложи край на епидемията. По този начин иконата пропътувала хиляди километри не само в региона, но и из цялата страна.

Многобройни са свидетелствата за чудесата от древността до днес, свързани с иконата на Пресвета Богородица, за хората, които с вяра, чисто сърце  и искрена молитва се обръщат към пречистият ѝ лик.

Пресветая Богородице, спаси нас грешните, амин.

 

СПИСЪК НА СВЕТИИТЕ, ЧАСТИЦИ ОТ ЧИИТО МОЩИ СА ВГРАДЕНИ В ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ОСЕНОВИЦА”

1

 

2

3

 

4

5

 

6

7

 

8

9

 

10

11

 

12

13

 

14

Майка

Божия

15

 

16

17

 

18

19

 

20

21

 

22

23

 

24

25

 

26

27

 

28

29

 

30

31

 

32

 

1. Св. прор. Даниил произхождал от царски род и още като юноша бил отведен в плен във Вавилон. Той изучил халдейския език и мъдрост и бил взет на служба при царския двор. Даниил изтълкувал на Навуходоносор неговите забележителни сънища. Неведнъж се удостоил от Бога с видения, в които му били открити най-важни и забележителни свещени събития. При възкачването на Дарий на царския престол той бил назначен за един от тримата управители на империята и по чудесен начин бил спасен от лъвовете, в чиято яма бил хвърлен за своята преданост към вярата на Истинския Бог. Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в Стария Завет на Свещеното Писание.

2. Св. праведен Лазар живял недалеч от Йерусалим, в село Витания. Лазар и сестрите му Марта и Мария се удостоили с особеното благоволение на Господ Иисус Христос. През земния Си живот Господ често посещавал дома им, наричал Лазар Свой приятел, а малко преди страданията Си го възкресил, макар че той бил в гроба от четири дни. Преданието разказва, че след възкресението си св.Лазар живял още 30 години, бил пръв епископ на остров Кипър, където подобно на апостолите, много се потрудил за разпространението на християнството и там починал в мир.

 3. Св. ап. и ев. Лука се родил в Антиохия Сирийска. Бил лекар и живописец. Станал апостол от Седемдесетте и спътник на св. ап. Павел. Написал третото Евангелие и книгата "Деяния на светите апостоли". Според Преданието, той нарисувал първата икона на Божията Майка и много проповядвал за Христа, най-вече ­ в Египет и Беотия (Средна Гърция). Загинал мъченически на 80-годишна възраст в римската провинция Ахаия.

4. Св. ап. Андрей, брат на св. ап. Петър, се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. След Възнесението Господне и слизане на Светия Дух на Петдесетница, св. ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по бреговете на Черно море той стигнал до сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи на Христа. Загива мъченически на остров Патра.

5. Св. ап. и ев. Матей бил митар - събирач на данъци. На брега на Тивериадското езеро край Капернаум, дето се събирали данъците, Христос се спрял, призовал го да върви след Него и той Го последвал. Осем години след Възкресението Христово той написал пръв Евангелие. Проповядвал в Мизия, Малта и Етиопия, дето за вярата бил осъден на изгаряне в огън. Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите, виждайки чудесата, изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.

6. Св. цар Константин Велики царувал в Рим и Византия. След като се възкачил на императорския престол той обявява свободата на християнската вяра през 313 г. Той свиква и Първия вселенски събор в 325 г. срещу арианската ерес.

7. Св. мчк Агатангел загинал мъченически като юноша заради смелото изповядване на Христовата вяра в началото на IV в.

 8. Св. преп. мчк Стефан Нови, родом от Цариград, пострадал за иконопочитанието, бил умъртвен с камъни в 767 година при император Константин Копроним.

9. Св. мчк Артемий произхождал от знатно римско семейство. Като войн заедно с император Константин Велики видял на небето чудното знамение на светия кръст и се утвърдил в християнската вяра.  Бил сенатор по звание и отговарял за цялото царско имущество при император Констанций. Загива мъченически за Христовата вяра по времето на император Юлиан Остъпник.

10. Св. вмчк Пантелеймон живял в Никомидия през III в. Син на сенатора Евстрогий. Учил при знаменития лекар Ефросин. След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството. Св. Пантелеймон бил убит през 305 г. по времето на император Максимилиян след жестоки мъчения. Вместо кръв от тялото му потекло мляко.

11 и 12. Светите мъченици Сергий и Вакх живели през III век. Били жители на Рим. Имали високо образование. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по големите държавни въпроси и за тяхната храброст в боевете. Сергий и Вакх с голяма сила доказали на императора суетността на идолопоклонството, поради което загинали мъченически за вярата си в Христа през 295 г.

13. Св. Йоан Милостиви живял в VII век. Той бил син на кипърския княз Епифаний. Като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил избран за патриарх в Александрия.

 14. Св. мчк Емануил (Мануил) бил родом от Персия,  заедно с двамата си братя Савел и Исмаил бил възпитан от майка си в християнска вяра. По времето на император Юлиан Отстъпник тримата братя твърдо изповядвали вярата си и след жестоки изтезания били посечени с меч. Когато ги посекли, станало силно земетресение. Земята се разтворила и приела в себе си телата на св. мъченици, а не след много ги изхвърлила отново навън, за да могат християните да ги намерят и по християнски да ги погребат. Над техните мощи се извършвали много чудеса.

15 и 16. Св. мъченици Флор и Лавър (II в.), били родни братя, по занятие каменоделци. Те живеели в Илирия  на Адриатическо море, вярвали в Господа Иисус Христос и се стараели да Му угодят чрез добри дела. Заради вярата си те били измъчвани, хвърлени  в пресъхнал кладенец и засипани с пръст.

17. Св. Атанасий Велики е изповедник и учител на Църквата, защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Той получил прекрасно образование и изучавал усърдно Свещеното Писание. Още приживе бил наречен "баща на Православието". Той е от онези свети отци, на които светата Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

18. Св. Григорий I Велики, Двоеслов се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Той написал много книги и бил крайно милосърден към бедните. Управлявал Римската Църква 14 години.

 19. Св. свщмчк Симеон,  сродник на Господа по плът, бил от Седемдесетте апостоли. След св. ап.  Иаков бил вторият­ епископ на Иерусалим, където и завършил живота си, бидейки разпнат заради Христа Разпнатия.

20. Св. свщмчк Антипа бил епископ на Пергамската Църква. За него споменава св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение.Загинал мъченически за вярата

21. Св. Андрей Критски бил родом от Дамаск, син на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил ням и по чудесен начин, като се причастил, проговорил. Просиял в дивни добродетели. Съставил Великия покаен канон и други канони и църковни песнопения. Починал около 720 година.

22. Св. мчк Андрей Стратилат проявявал необикновено мъжество и храброст в битките, така че нямало равен на него в цялата римска войска. Заради Христовата вяра бил посечен заедно с дружината си.

23. Св. Климент Анкирски се родил в гр. Анкира (дн. Анкара). Своят бърз възход във вярата, благочестието и изповедническото мъжество той дължал на блажената си майка Ефросиния. Едва достигнал 20 години, той бил избран за Анкирски епископ. За христовата вяра той цели 28 г. понасял гонения и  изтезания до мъченическата си смърт.

 24. Св. Ипатий Гангърски. Този велик Божий угодник бил един от триста и осемнадесетте свети Отци, участвали в Първия Вселенски събор в град Никея. Тук заедно с останалите свети отци, изпълнен с Дух Светий и въодушевен от ревност към истинскота християнска вяра, той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема. По-късно бил убит от еретици.

25. Св. мчк Михаил от детство се посветил в служба на Бога. Заради своя подвижнически и девствен живот още млад бил избран за епископ Синадски. Участвал в Шестия вселенски събор (787 г.). Във време на жестокия иконоборчески император Лъв Арменец свети Михаил бил отстранен от епископската си длъжност, загдето поддържал иконопочитанието и бил пратен на заточение, където в голяма бедност и много страдания умрял в 818 г., като докрай останал верен на Православието.

26. Св. Йоасаф Блажени

27. Св. първомъченик и архидякон Стефан - след Възнесението на Господа бил поставен за дякон. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона, осъден и убит с камъни в 37 година.

28. Св. мчк Калиник се родил в Киликия и бил възпитан в християнско благочестие. Като се грижел за спасението на човешките души и се трудел за Христовото благовестие, той обърнал мнозина към Христа. Заради това бил хванат от неверниците и убит мъченически.

29. Св. Мария Магдалина била родом от Магдала, на брега на Галилейското езеро.  Господ Иисус Христос изгонил из нея седем бяса и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа. Тя гледала страданията на Христа на кръста и плачела за Него. Заедно с другите жени-мироносици тръгнали рано на третия ден след погребението с благовонни масла, за да помажат тялото Христово. Мария Магдалина избързала и първа видяла гроба отворен и камъка отвален. Възкръсналият Господ Иисус Христос, след като се явява на майка Си, се явява и на нея. Проповядвала христовото учение сред много народи и завършила живота си в Ефес.

30. Св. мчца Ирина била дъщеря на много богати родители езичници. Според преданието тя приела свето кръщение от св. ап. Тимотей, пряк ученик на св. ап. Павел. Желаейки да посвети живота си на Бога, тя отказала на своите родители да встъпи в брак. Св. Ирина започнала смело да проповядва за Христа и обърнала мнозина към Него. Когато Господ известил на св. Ирина за деня на нейната смърт, тя се отдалечила в една пещера край град Ефес, чийто вход, по нейна молба, бил затрупан с камъни. Така пещерата станала нейна гробница.

31. Св. царица Теофана  (Теофания) била родена в Цариград и произхождала от царски род. Живеейки в света, тя отхвърлила всичко светско, пребивавайки в съпружество, възлюбила благото Христово иго, взела и понесла кръста си и така угодила на Бога.

32. Св. Саломия била една от жените мироносици,  майка на Зеведеевите синове - апостолите Йоан и Яков. 

 

Г Р А Ф И К

 

ЗА

 

ПОСРЕЩАНЕ НА ИКОНАТА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА ОСЕНОВИЦА

 

ОТ РИЛСКИЯ МАНАСТИР

 

И ОТСЛУЖВАНЕ НА БОГОСЛУЖБИ

 

В ЛОВЧАНСКА ЕПАРХИЯ

 

ОКТОМВРИ 2017 г.

 

ХРАМ

ДАТА

ЧАС

СЪБИТИЕ, БОГОСЛУЖБА

Съборен храм

„Успение Богородично”

Рилска света обител

23.10.

понедел.

10:00

Отпътуване на иконата

Храм

„Успение Богородично”

град Пирдоп

23.10.

понед.

13:00

Посрещане на иконата

17:00

Вечерня

24.10.

вторник

08:00

Утреня

09:00

Света Литургия

14:00

Отпътуване на иконата

Храм

„Свети Архангел Михаил”

град Етрополе

24.10.

вторник

15:00

Посрещане на иконата

17:00

Вечерня

25.10.

сряда

08:00

Утреня

09:00

Света Литургия

14:00

Отпътуване на иконата

Храм

„Успение Богородично”

град Ботевград

25.10.

сряда

15:00

Посрещане на иконата

17:00

Вечерня

26.10.

четвърт.

07:30

Отпътуване на иконата

Храм

„Възнесение Господне”

град Ботевград

26.10.

четвърт.

07:45

Посрещане на иконата

08:00

Утреня

09:00

Света Литургия

14:00

Отпътуване на иконата

 

ОКТОМВРИ 2017 г.

 

ХРАМ

ДАТА

ЧАС

СЪБИТИЕ, БОГОСЛУЖБА

Храм

„Всех святих”

град Тетевен

26.10.

четвърт.

15:00

Посрещане на иконата

17:00

Вечерня

27.10.

петък

08:00

Утреня

09:00

Света Литургия

14:00

Отпътуване на иконата

Храм

„Света преподобна Петка-Параскева”

град Троян

27.10.

петък

15:00

Посрещане на иконата

17:00

Вечерня

28.10.

събота

08:00

Утреня

09:00

Света Литургия

14:00

Отпътуване на иконата

Храм

„Света Троица”

град Ловеч

28.10.

събота

15:00

Посрещане на иконата

17:00

Вечерня

29.10.

неделя

07:30

Отпътуване на иконата

Катедрален храм

„Св. св. Кирил и Методий”

град Ловеч

29.10.

неделя

07:45

Посрещане на иконата

08:00

Утреня

09:00

Света Литургия

17:00

Вечерня

30.10.

понед.

08:00

Утреня

10:00

Отпътуване на иконата за

Рилския манастир

 

Забележка:

Предвижда се светите Литургии да бъдат отслужени от Негово Високопреосвещенство Ловчанския Митрополит Гавриил