Слово на митрополит Гавриил за Рождество Богородично

от Пътят на отците

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

Днес е вторият най-велик празник на Света Богородица. Първият е Успение Богородично, защото това е денят, когато, Тя се разлъчва от тоя свят и достига най-висока степен на духовност и общуване с Бога. На днешния ден Тя се е родила.

Господ знае бъдещето и знае какви хора ще се родят. Но не Божието предзнание определя техния път. Казват Светите отци, че един човек се движи по един път, след това пътят ще се разклони наляво или надясно. Господ знае, че човек ще поеме например надясно, но не защото Господ знае, а защото самият човек така ще пожелае. Това е тайна Божия, Господ знае бъдещето, но то е такова, каквото ние сме избрали да бъде. Той ни съдейства в добрите мисли и дела или ни пречи в лошите желания, които имаме, с което пак ни съдейства, за да ни обърне на път на покаяние.

Винаги на Богородичните празници се чете Евангелието за двете сестри Марта и Мария, когато те са приели Господа. Марта, улисана в голяма шетня, приготвила всичко, за да посрещне достойно Господа и в един момент се обърнала към Христа и му е казала, че нейната сестра, Мария, я е оставила сама да шета: кажи ѝ, Господи, прочее, да ми помогне. Тогава знаем Господ какво ѝ отвърнал: едно е потребно човеку и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме. Пак поучението на отците (аз говоря за малко висши неща, които и аз не съм достигнал, поне съм чел за тях), ни говори за това, че когато човек иска да служи на Господа има две степени. Първата е път деятелен – когато главно с умствен и физически труд, с четене на молитви, с дълги служби се подвизава. И някои от тези, които вървят по този път, обаче, започват да навлизат в истинската духовност. Тогава те възлизат в нова степен, висша, която е път на умно съзерцание, на живот, когато човек вече общува с Бога, на него му трябва време и възможност за задълбочена молитва и за съзерцание.

Но най-трудният път е да се съчетават и двата – и деятелният, и умно-съзерцателният, без вреда за този път, по който е вървяла Мария в Евангелието. Именно за Света Богородица казват, че Тя е обединявала двата пътя на подвиг, само че ние много малко знаем за Нея, защото за Нея не са писали Евангелистите, тъй като те са знаели Нейното дълбоко и искрено смирение. Тя по никакъв начин не желае за Нея да се пише и да се разказва и те са изпълнили тази Нейна воля и това Нейно желание. Света Богородица се отличава особено с трите най-велики добродетели: това е смирение, това е девствена чистота, това е пламенно-сърдечна молитва към Бога и Нейното смирение най-вече се вижда от Нейнотобезмълвие. И когато е в огромна радост, и когато е във велика скръб, Тя обикновено безмълвства. Тя дълбоко в себе си тези нещаги изживява с молитва и преодолява.

В Деяния на Светите Апостоли се разказва, че след Възнесение Апостолите с някои жени и с Мария са били събрани и се молели. Защо Апостол Лука е сложил Мария чак на последно място, даже и след някои жени? Нима той не Я е ценил? Бог да пази! Само че той е знаел, че Тя така живее, че Тя сякаш се слага винаги накрая, на последно място, и го прави напълно искрено. Има хора, които се правят на смирени, но обичат, когато им въздават почести и когато ги хвалят за тяхното смирение. Но искрено, искрено смиреният човек не желае даже и неговото смирение да бъде забелязано. И затова Свети Апостол и Евангелист Лука Я слага наред чак след някои жени, защото искал да изпълни това, както е живяла Света Богородица и както е искала за Нея да се пише.

Величието на Света Богородица даже и подвижници трудно могат да изкажат, още по-малко ние днес. Но все пак днес е голям празник и ние трябва да си кажем няколко думи и да си спомним за Нейния живот и за този велик празничен ден, който се празнува в тази Света обител и навсякъде в българската и във всички Православни Църкви в света.

Искам да кажа и няколко други думи. Спомням си, че когато Свети Апостол и Архидякон Стефан са го убивали с камъни, Света Богородица от някое възвишено място е съзерцавала и се е молила на Бога, за да може Свети Стефан да преодолее и достойно да приеме мъченическия венец. Ние знаем, че това е било така. Обаче, има някои съвременни интелектуалци, които биха ни казали друго – че е трябвало, може би, да иде и да му каже да се отрече от Христа. Това е днес „хуманно“ християнство.

Има една писателка Теодора Димова, която разсъждава по такъв начин. Тя е писала статия през април тази година в списание „Култура“. Пише по повод един роман „Мълчание“, по който е направен и филм със същото име. Става дума за XVIIв., когато християни католици-йезуити от Португалия отиват в Япония, за да проповядват християнство. Там по това време имало страшно гонение на християните и двама от тях ги хващат и им казват: ако вие стъпчете Иконата на Христос и плюете на Кръста, ние ще освободим тези християни, иначе те ще претърпят страшни мъки и вие заедно с тях. И те не са устояли, отрекли са се по този начин от Христа и са били освободени.

И тя хвали, тя казва, че: не, те не са се отрекли от Христа, обратно – те са Му били верни. Ами ако е така, колко Светици-майки са подканвали, увещавали своите деца да отидат на мъчения. Кой е Свети Стефан днес, който е претърпял страшни мъчения? Било ли е лесно на Света Богородица да гледа как го убиват с камъни? Но Тя е знаела, че краят на човешкия живот така или иначе ще бъде, но за мъченическия подвиг той ще получи слава. И ние знаем: Свети Стефан е един велик, един от най-великите мъченици. Какво би било, ако него някой го беше молил да се отрече от Христа – един жалък Иуда щеше да остане и в историята, и в царството, другото царство, в ада.

Затова ще Ви кажа и друго – няма човек, който да се е отрекъл от Христа и на земята да е намерил покой и щастие. Даже човек монах, който е дал монашески обети и се е отрекъл, той земно щастие вече няма да види. Друг е въпросът, ако е само послушник – тогава обети не се дават, макар че също ще му тежи.

Свети Лука (Войно-Ясенецки) пише в своята книга „Аз обикнах страданието“ как след революцията имало свещеници, които се отричали пак от страх, за да запазят своя живот, може би, и живота на своето семейство, и той е имал диспут за вярата с един протойерей, който е станал атеист. Светителят спорел с него за това има или няма Бог. И казвал за този протойерей, [че се разболял от]някаква страшна болест. Тялото му е гниело, партията е сложила няколко сестри да се грижат за него и те не са могли да понасят и неговите проклятия, които е произнасял, и страшното зловоние, което се носело от него. Ето Ви един човек, който се е отрекъл от Христа, тук не е намерил щастие, а там – пази Боже, какво го е чакало.

Навремето попитах един старец: ако дойде някое страшно време, дали ни чака мъчение. Той каза: моли се, Бог да те сподоби, но няма да бъде това. Ето, вижте какво казва Старецът: ако човек претърпи страдание, той получава венец, на него му се прощават греховете, той получава Царството Божие, което е вечно. Смисълът на нашия живот на Земята е именно този: да живеем така, че да получим Вечния, Истинския живот.

Затова, братя и сестри, драги отци и сестри, не Ви проповядвам да желаем на някого страдание, а Ви проповядвам да се пазите от нещо страшно, в което днес се опитват да ни убеждават: че можеш да се отречеш от Христа. В никакъв случай, никога...! Даже като минаваш покрай църква и те е срам да се прекръстиш, и това е грях и за него трябва да се изповядваме. Всичко друго може да направим, но никога, по никакъв повод, не бива да се отричаме от Христа, защото тогава отиваме в ръцете на дявола и нищо добро от това няма да излезе.

Честитя ви великия празник, нека Господ по молитвите на Своята Пречиста Майка, да благослови тази Света обител, игуменката майка Касиана, сестрите, и всички Вас, които сте дошли на този празник, Вашите близки. Господ да благослови нашата родина, нашата Света Православна Църква, да ни пази от съблазни, изкушения, да ни дарува мир, да ни дарува усърдие и ревност да Го обичаме и да Му служим през целия си живот. На многая лета!